Соли се върна, вече облякъл фрака си и двамата отидоха заедно в детското крило. Бърти си играеше по нощна риза с дървено влакче-играчка. Той много обичаше гледката на майка си във вечерна рокля и щеше силно да се разочарова, ако по някаква причина не му се покажеше, преди да излезе. Сега й разказа какво се бе случило следобед в парка — сприятелил се бе с едно грамадно куче — а пък Соли седна на пода и си поигра известно време с него и с влакчето. После настъпи време Бърти да си ляга, а Мейзи и Соли слязоха долу и се качиха в каретата си.
Първо отиваха на соаре, а след това на бал. И двете места се намираха на по-малко от осемстотин метра от къщата им на „Пикадили“, но Мейзи не бе в състояние да върви пеша с изтънченото си вечерно облекло: шлейфът и подгъвът на роклята й щяха да се изкалят, а копринените й пантофки да се съсипят непоправимо, докато стигне. Тя се усмихна при мисълта, че момичето, което преди години бе вървяло четири дена до Нюкасъл, сега не може да измине половин миля без каретата си.
Успя да започне кампанията си в полза на Нора още същата вечер. Когато стигнаха целта си и влязоха в салона на маркиз Хачфорд, първият човек, когото видя, бе граф Де Тьокьоли. Познаваше го доста добре, а и той винаги флиртуваше с нея, затова тя смяташе, че може да говори откровено и без заобикалки с него.
— Искам да простите на Нора Пиластър за това, че ви удари плесница — каза му.
— Да й простя ли? — отвърна той. — Та аз съм поласкан! Кой би си помислил, че на моята възраст все още мога да предизвикам някоя млада жена да ме зашлеви? Това е невероятен комплимент!
„Не така се чувстваше, когато стана“, помисли си Мейзи. Това обаче нямаше значение. Доволна бе, че е решил да не придава голямо значение на случката.
Графът продължи:
— Е, ако бе отказала да приеме думите ми сериозно — това вече щеше да е истинска обида!
Мейзи бе на мнение, че именно това е трябвало да направи Нора.
— Кажете ми нещо — попита го, — Огъста Пиластър случайно да ви е окуражавала да флиртувате с племенницата й?
— Какво ужасно предположение! — бе отговорът. — Госпожа Джоузеф Пиластър като сводница! Нищо такова не е правила.
— А някой друг?
Той изгледа Мейзи с присвити очи.
— Вие сте умна, госпожо Грийнборн. Винаги съм ви уважавал заради това ви качество. По-умна сте от Нора Пиластър. Тя никога няма да бъде като вас.
— Само че не отговорихте на въпроса ми.
— Понеже толкова много ви се възхищавам, ще ви кажа истината. Посланикът на Кордоба, сеньор Миранда, ми спомена, че Нора е… как да кажа… че се поддава на убеждение.
Значи това бе причината!
— А пък Мики Миранда е бил подтикнат от Огъста, сигурна съм в това. Тези двамата са много близки.
Де Тьокьоли се намуси:
— Надявам се, че не са ме използвали като пионка.
— Човек се излага на такава опасност, когато действията му са твърде предсказуеми — сприхаво го скастри Мейзи.
На следващия ден отведе Нора при собствената си шивачка. Докато Нора изпробваше стилове и материи, Мейзи научи малко повече за инцидента у херцогиня Тенби.
— Преди това Огъста каза ли ти нещо за графа? — попита.
— Предупреди ме да не го оставям да си позволява волности — обясни Нора.
— Тоест си била „подготвена“ за него, ако може така да се каже.
— Да.
— А ако Огъста не ти бе казала нищо, пак така ли щеше да се държиш?
Нора се замисли.
— Вероятно нямаше да го ударя — нямаше да ми стигне смелостта. Обаче Огъста ме накара да си мисля, че е важно да му се противопоставя по-откровено.
Мейзи кимна.
— Ето на! Тя точно това е искала да стане. Освен това е организирала да предадат на графа, че си лесна.
Нора се слиса.
— Сигурна ли си?
— Той самият ми каза. Тя е ужасно подла и лукава кучка, която няма никакви скрупули. — Мейзи осъзна, че говори с акцента си от Нюкасъл (нещо, което сега й се случваше твърде рядко). Наложи си да се върне към обичайната си реч. — Никога не подценявай способността на Огъста да те предаде най-подло.