— Ами, трябва да се случи следното — започна тя. — Съпругът ти те целува и те докосва, членът му става дълъг и твърд, после той го пъха в твоята дупка. На повечето момичета им харесва.
Емили пламна цялата.
— Той наистина ме целуваше и докосваше, но нищо повече.
— Членът му втвърди ли се?
— Беше тъмно.
— Ти пипна ли го?
— Веднъж ме накара да го потъркам.
— И какъв беше? Твърд като свещ, или мек и отпуснат като дъждовен червей? Или нещо по средата, като наденичка, преди да я опечеш?
— Отпуснат.
— А като го потърка, втвърди ли се?
— Не. Тогава мъжът ми много се ядоса и ме удари. Каза ми, че не ставам за нищо. Аз ли съм виновна, госпожо Грийнборн?
— Не, вината не е твоя, макар че повечето мъже обвиняват жените. Това е често срещан проблем, нарича се импотентност.
— Каква е причината?
— Има много и най-различни причини.
— Значи ли това, че няма да имам бебе?
— Не и преди да накараш членът му да се втвърди.
Емили сякаш всеки миг щеше пак да се разплаче.
— Много искам бебенце! Толкова съм самотна и нещастна, но ако си имах бебче, щях да се примиря с всичко друго.
Мейзи се зачуди какъв ли е проблемът на Едуард. Някога определено не бе импотентен. А дали тя можеше да помогне някак на Емили? Вероятно би могла да научи дали Едуард винаги има проблеми, или е импотентен само с жена си. Ейприл Тилзли със сигурност знаеше. Последният път, когато говори с нея разбра, че Едуард все още е редовен клиент в публичния дом „При Нели“. Вярно, че бе разговаряла с нея доста отдавна, преди години — никак не бе лесно за една дама от висшето общество да другарува с най-известната лондонска мадам.
— Познавам една жена, която е близка с Едуард — спомена предпазливо. — Възможно е тя да хвърли светлина върху въпроса.
Емили преглътна с усилие.
— Искате да кажете, че си има любовница ли? Моля ви, кажете ми — трябва да знам фактите.
„Решително момиче“, прецени Мейзи. „Може да е невежа и наивна, но ще получи, каквото желае.“
— Тази жена не му е любовница. Но ако има такава, тя ще знае.
Емили кимна.
— Бих искала да се срещна с приятелката ви.
— Не смятам, че ти лично трябва да…
— Само че аз искам. Той ми е съпруг и ако ще научавам нещо лошо, искам да го чуя лично. — Лицето й отново се изпъна упорито и решително както преди малко и тя добави: — Ще сторя всичко, трябва да ми повярвате — абсолютно всичко. Целият ми живот ще бъде пустиня, освен ако сама не спася себе си.
Мейзи реши да изпита твърдостта й.
— Името на приятелката ми е Ейприл. Тя притежава публичен дом близо до „Лестър Скуеър“. На две минути оттук е. Готова ли си да отидем там веднага?
— Какво е „публичен дом“? — запита Емили.
Наетият файтон спря пред „При Нели“. Мейзи надникна отвън и огледа набързо улицата. Не искаше някой от познатите й да я види как влиза в бордей. От друга страна, по това време повечето представители на нейната класа се обличаха за вечеря, а по улиците имаше само бедняци, при това съвсем малко. Двете с Емили слязоха от таксито. Мейзи бе платила на файтонджията предварително. Вратата на публичния дом не бе заключена, така че просто влязоха вътре.
Дневната светлина не бе благосклонна към „При Нели“. „Нощем може и да има определен долнопробен блясък“, помисли си Мейзи, „но в момента изглежда просто овехтяло и мърляво“. Кадифената тапицерия бе избеляла, по масите имаше прогорени от цигари дупки и кръгли петна от столчетата на чаши. Тапетите се белеха, а картините не изглеждаха еротични, а само вулгарни. Възрастна жена с лула в устата метеше пода. Тя не се изненада особено, като видя две дами от висшето общество, облечени в скъпи рокли. Когато Мейзи попита къде е Ейприл, старицата насочи разкривен палец към стълбището.
Откриха Ейприл в кухнята на горния етаж. Тя и още няколко жени, всичките по домашни роби или пеньоари, седяха край масата и пиеха чай. Явно до началото на работното им време оставаха няколко часа. Първоначално Ейприл не позна Мейзи и двете само се гледаха в продължение на поне минута. Мейзи реши, че старата й приятелка не се е променила особено: все още бе слаба, с остри черти и поглед. Може би изглеждаше малко по-уморена от преди, вероятно заради многото нощи, когато стоеше до късно и прекаляването с евтино шампанско. Сдобила се бе обаче със самоувереното, почти арогантно излъчване на преуспяла делова жена.