— Кифла с масло! — възкликна тя.
Някои от жените се разхилиха.
— Точно така — избухна в смях Ейприл.
Емили се усмихна, но очевидно бе объркана.
— Не разбирам — каза.
Ейприл обясни:
— Някои мъже харесват кифлите с масло. — Проститутките се разкикотиха още по-силно. — Това е жена, която току-що е била с друг мъж.
Емили също започна да се подхилква и само след миг всички се смееха истерично. Мейзи реши, че се дължи на съчетанието от джина, странната ситуация и разговора за чудатите сексуални предпочитания на мъжете. Вулгарният израз, който бе използвала, ги бе отпуснал и бе премахнал напрежението. Всеки път, когато смехът стихваше, някоя от тях подмяташе „Кифла с масло!“ и отново всички избухваха в смях.
Накрая се изтощиха толкова, че вече не бяха в състояние да се смеят. След като се укротиха, Мейзи се зачуди на глас:
— Къде обаче е мястото на Емили в тая работа? Тя иска бебе. Надали може да покани Мики в леглото при себе си и мъжа си.
Емили увеси нос.
Ейприл привлече погледа й и попита:
— Колко силно го искаш, Емили? Колко твърдо си решена?
— Бих сторила всичко — заяви Емили. — Наистина, абсолютно всичко!
— Ако наистина мислиш така — бавно каза Ейприл, — може да опитаме нещо.
IV
Джоузеф Пиластър довърши голямата порция агнешки бъбреци на скара и бъркани яйца и започна да маже с масло препечена филийка. Огъста често се чудеше дали типичната за мъжете на средна възраст избухливост има нещо общо с количеството месо, което изяждаха. На нея лично само при мисълта за бъбреци на закуска й се повдигаше.
— Сидни Мадлър пристигна в Лондон — каза й той. — Имам среща с него днес сутринта.
Огъста не можа веднага да се сети за кого говори.
— Мадлър?
— От Ню Йорк. Ядосан е, защото Хю не стана партньор.
— Че това какво общо има с него? — зачуди се Огъста. — Ама че наглост!
Говореше високомерно, но в действителност се бе притеснила.
— Знам какво ще ми каже — продължи Джоузеф. — Когато сложихме начало на съвместното си предприятие с „Мадлър и Бел“, имахме негласно споразумение в Лондон бизнесът да се ръководи от Хю. А сега Хю напусна, както знаеш.
— Но ти не си искал да напуска!
— Не, обаче можех да го задържа, като му предложа партньорски пост.
Огъста осъзна, че има опасност решителността на Джоузеф да отслабне. Тази мисъл сериозно я уплаши. Трябваше по някакъв начин да му възвърне твърдостта.
— Сигурна съм, че няма да позволиш на външни хора да решават кой ще бъде и кой няма да бъде партньор в банка „Пиластър“.
— Наистина няма.
На Огъста й хрумна нещо друго.
— Господин Мадлър може ли да преустанови съвместното предприятие?
— Би могъл да го направи, макар че засега не е заплашвал с такова нещо.
— За много ли пари става въпрос?
— Досега — да. Само че когато Хю започне работа в „Грийнборн“, вероятно ще отмъкне повечето сделки.
— В такъв случай мнението на господин Мадлър няма голямо значение.
— Може би. Обаче все пак трябва да му кажа нещо. Дошъл е чак от Ню Йорк, за да разговаряме по този въпрос и със сигурност има възражения.
— Кажи му, че Хю се е оженил за едно непоносимо същество. Няма как да не разбере това.
— Естествено. — Джоузеф се изправи. — Довиждане, скъпа.
Огъста също стана и целуна съпруга си по устните.
— Не позволявай да те тормозят и да ти се налагат, Джоузеф — каза му.
Той изправи рамене, сви устни в тънка линия и отсече:
— Няма.
След като той излезе, Огъста остана известно време на масата. Отпиваше от кафето си и се чудеше колко сериозна е заплахата. Опитала се бе да затвърди решителността на Джоузеф, но влиянието й все пак не бе безгранично. Трябваше да следи наистина отблизо тази ситуация.
Беше се изненадала при новината, че оттеглянето на Хю ще причини големи загуби на банката. Досега не й бе хрумвало, че като издейства повишението на Едуард и отстрани Хю, тя самата губи пари. За момент се зачуди дали не застрашава банката, която бе в основата на всичките й надежди и планове. Това обаче бе нелепо! Банка „Пиластър“ бе невероятно богата: нищо, сторено от Огъста, не би могло да я застраши.
Докато довършваше закуската си, влезе Хастед и я уведоми, че е дошъл господин Фортескю. Тя моментално изхвърли Сидни Мадлър от ума си. Това бе много по-важно. Сърцето й ускори ход.