Майкъл Фортескю бе личният й политик. Той бе спечелил извънредните избори за Дийкънридж с финансовата помощ на Джоузеф. В момента бе член на Парламента — и й бе задължен. А пък тя много ясно му бе показала как може да изплати този дълг: като й помогне да набави благородническа титла на Джоузеф. Извънредните избори бяха стрували пет хиляди лири, а с толкова човек можеше да купи великолепна къща в Лондон. Това обаче бе ниска цена за титла. Обичайното време за посещения бе следобед и когато някой идваше сутрин, това обикновено означаваше, че има спешна работа. Сигурна бе, че Фортескю не би я потърсил толкова рано, освен ако нямаше някакви новини за титлата. Сърцето й биеше много бързо.
— Отведи господин Фортескю в наблюдателницата — нареди тя на прислужника. — Ей сега ще отида при него.
Остана на масата още няколко минути, като се опитваше да се успокои.
До този момент кампанията й протичаше по план. Арнолд Хобс бе публикувал серия статии в списанието си „Форумът“, в който призоваваше за раздаване на благороднически титли на търговците. Лейди Морт бе говорила с кралицата по тази тема и бе похвалила Джоузеф; после бе казала на Огъста, че Нейно Височество била силно впечатлена. А пък Фортескю бе споменал на министър-председателя Дизраели, че общественото мнение е много благосклонно към идеята. Може би вече бе настъпил моментът да бере плодовете от всичките си усилия.
Напрежението бе толкова силно, че едва успяваше да го понесе. Докато се изкачваше бързо по стълбите, дори леко се задъха, а в ума й отекваха изразите, които се надяваше съвсем скоро да чуе: лейди Уайтхейвън… граф и графиня Уайтхейвън… разбира се, милейди… както желаете, Ваше Благородие…
„Наблюдателницата“ бе една много интересна стая. Намираше се над предното фоайе и до нея се стигаше през вход, разположен по средата на стълбището. Имаше еркерен прозорец, надвесен над улицата, но не на него дължеше името си. По-необичайното бе един вътрешен прозорец, който гледаше към главното фоайе. Хората дори не подозираха, че ги наблюдават и през годините Огъста бе станала свидетел на немалко странни гледки от това удобно място. Помещението бе малко и уютно, обзаведено във всекидневен, непринуден стил. Имаше нисък таван и камина. Огъста често посрещаше сутрешните си гости тук.
Фортескю изглеждаше леко напрегнат. Огъста се настани до него на стола до прозореца и му отправи топла насърчителна усмивка.
— Точно се видях с министър-председателя — започна той.
Огъста едва успяваше да говори:
— Обсъждахте ли благородническите титли?
— Точно така. Успях да го убедя, че е време банкерските среди да получат свои представители в Горната камара, така че той реши да даде титла на някой банкер от Сити.
— Прекрасно! — възкликна Огъста.
Само че Фортескю като че ли се чувстваше неловко, не приличаше на човек, който носи благоприятни вести.
— В такъв случай, защо сте се навъсили така? — попита тя с неприятно предчувствие.
— Има и лоши новини — отвърна Фортескю и изведнъж сякаш леко се уплаши.
— Какви?
— Страхувам се, че иска да даде титлата на Бен Грийнборн.
— Не! — Огъста имаше чувството, че са я ударили. — Как така?!
Фортескю мина в отбрана:
— Предполагам, че може да раздава титли на когото си поиска. В крайна сметка, той е премиерът!
— Аз обаче не си направих целия този труд, за да се облагодетелства Бен Грийнборн!
— Съгласен съм, че в ситуацията има известна доза ирония — вяло отбеляза той. — Аз обаче сторих всичко по силите си.
— Я не се дръжте така самодоволно! — избухна тя. — Не и ако искате помощта ми за бъдещите избори!
В очите му проблесна недоволство, сякаш се канеше да се разбунтува. За миг Огъста си помисли, че го е изпуснала, че ще й заяви, че вече е изплатил дълга си и повече няма нужда от нея; после обаче той сведе поглед и каза:
— Уверявам ви, че съм смаян и покрусен от тази новина…
— Замълчете, нека си помисля — прекъсна го рязко тя и започна да крачи напред-назад из малкото помещение. — Трябва да намерим начин да променим решението на министър-председателя… Да го превърнем в скандал. Каква е слабостта на Бен Грийнборн? Синът му е женен за никаквица, израсла на улицата, това обаче не е достатъчно…
Хрумна й, че ако Грийнборн получи титла, тя ще бъде наследена от сина му Соли. Следователно Мейзи щеше да стане графиня. От тази мисъл направо й се повдигаше.