— Скъпа госпожо Пиластър, надценявате силата ми.
Огъста прехапа език и пренебрегна снизходителния й тон.
Лейди Морт продължи:
— Нейно Величество едва ли ще обърне повече внимание на моя съвет, отколкото на този на премиера. Освен това, какви основания мога да дам за възраженията си?
— Грийнборн е евреин.
Лейди Морт кимна.
— Да, преди време това щеше да е напълно достатъчно. Спомням си, когато Гладстоун искаше да направи Лионел Ротшилд пер: кралицата категорично отказа. Само че това бе преди десет години, а след това Дизраели дойде на власт.
— Но Дизраели е християнин! Грийнборн е практикуващ евреин.
— Чудя се дали това ще окаже някакво влияние — започна да разсъждава лейди Морт. — Знаете ли, напълно е възможно. А и тя непрекъснато критикува уелския принц, задето в обкръжението му има толкова много евреи.
— В такъв случай, ако споменете пред нея, че министър-председателят се кани да даде благородническа титла на един от тях…
— Мога да го спомена в някой разговор. Не съм сигурна обаче дали това ще е достатъчно за целите ви.
Огъста мислеше усилено.
— Може ли да направим нещо, така че Нейно Величество да обърне повече внимание на въпроса?
— Ако общественото мнение е настроено негативно — може би ако се повдигне темата в парламента или пък в пресата се появят статии…
— Пресата — повтори Огъста. Сети се за Арнолд Хобс. — Да! — каза. — Мисля, че може да се уреди.
Хобс бе ужасно притеснен заради присъствието на Огъста в малкия му, претъпкан офис, което й достави удоволствие. Той не можеше да реши дали да разтребва, да й обърне внимание или да се опита да се отърве от нея. Изпаднал в истерия, Хобс се опита да направи и трите едновременно: започна да мести купчини листа от пода на масата и да ги връща обратно; донесе й стол, чаша шери и чиния с бисквити и същевременно предложи да отидат да поговорят другаде. Тя го остави минута-две да се лута наоколо, след което го спря с думите:
— Господин Хобс, седнете и ме изслушайте, ако обичате.
— Разбира се, разбира се — измърмори той, отпусна се на един стол и се вгледа в нея през мърлявите си очила.
Огъста му разказа накратко за възможността Бен Грийнборн да получи титлата.
— Много неприятно, много неприятно — нервно произнесе той. — Не смятам обаче, че може да обвините „Форум“ в липса на ентусиазъм в подкрепа на каузата, която така любезно ми предложихте.
„И в замяна на която получи доходоносна работа — стана директор на две от компаниите, контролирани от съпруга ми“, отвърна му наум Огъста.
— Знам, че вината не е ваша — сряза го сприхаво на глас. — Въпросът е какво можете да направите?
— Списанието ми се намира в много трудна позиция — обезпокоено заяви той. — След като толкова гръмогласно настоявахме банкер да получи благородническа титла, сега не можем просто така да се обърнем на сто и осемдесет градуса и да протестираме, че наистина се е случило.
— Само че никога не сте допускали, че тази чест ще бъде оказана на един евреин.
— Това е напълно вярно — макар че толкова много банкери са евреи.
— Не бихте ли могли да напишете, че сред банкерите има достатъчно християни, от които министър-председателят да избира?
Хобс обаче не проявяваше особено желание да го стори.
— Бихме могли, но…
— Ами тогава го направете!
— Извинете, госпожо Пиластър, но това не е достатъчно.
— Не ви разбирам — нетърпеливо каза тя.
— Това е професионално съображение. Трябва ми нещо, което ние, журналистите, наричаме „тенденциозно представяне“. Например бихме могли да обвиним Дизраели — или лорд Бийкънсфийлд, какъвто е в момента — че проявява пристрастие спрямо представителите на собственото си вероизповедание. Ето това би била тенденциозна позиция. Само че, като се има предвид колко почтен е той по принцип, подобно обвинение едва ли ще звучи основателно.
Огъста ненавиждаше колебливостта, но се сдържа. Разбираше, че тук става дума за реален проблем. Помисли малко и изведнъж я осени една идея.
— Дизраели с нормална церемония ли зае мястото си в Камарата на лордовете?
— Да, във всяко едно отношение.
— Следователно е положил клетва за вярност върху християнска библия?
— Точно така.
— И Стария, и Новия завет?
— Разбирам накъде биете, госпожо Пиластър. Дали Бен Грийнборн ще се закълне върху християнска библия? Ако съдя по онова, което знам за него, едва ли ще го направи.