Огъста поклати несигурно глава.
— Възможно е и да го стори, ако преди това нищо не е споменато по въпроса. Той не търси нарочно конфронтация. Същевременно е изключително упорит, когато го предизвикат. Ако обществеността започне гръмко да настоява да се закълне върху библията като всички останали, е напълно възможно да се възпротиви. Не би допуснал хората да казват, че е бил заставен да направи каквото и да било.
— Гръмко настояване от страна на широката общественост — замисли се Хобс. — А-ха…
— Можете ли да го постигнете?
На Хобс идеята все повече му допадаше.
— Вече си представям заглавията — възбудено каза той. — „БОГОХУЛСТВО В КАМАРАТА НА ЛОРДОВЕТЕ!“ Ето това наричаме „тенденциозно представяне“, госпожо Пиластър. Вие сте изключителна. Би трябвало да се занимавате с журналистика!
— Колко ласкателно! — бе коментарът й.
Той обаче не забеляза сарказма й. Вместо това изведнъж се замисли.
— Господин Грийнборн е много влиятелен човек.
— Както и господин Пиластър.
— Разбира се, разбира се.
— Мога ли в такъв случай да разчитам на вас?
Хобс бързо прецени рисковете и реши отново да подкрепи каузата на Пиластър.
— Оставете всичко на мен.
Огъста кимна. Вече се чувстваше малко по-добре. Лейди Морт щеше да настрои кралицата срещу Грийнборн, Хобс щеше да раздуха въпроса в пресата, а пък Фортескю изчакваше реда си и щеше да подскаже (на ушенце) на министър-председателя името на един безупречен кандидат: Джоузеф. Перспективите отново изглеждаха добри.
Изправи се с намерението да си тръгне, но Хобс не бе приключил.
— Ще позволите ли да рискувам с въпрос на една друга тема?
— Моля, заповядайте.
— Предложиха ми много евтина печатарска преса. Знаете, че в момента използваме външни машини. Ако имаме собствена преса, ще намалим разходите си. Възможно е дори да припечелим нещо допълнително, ако поемаме външни поръчки.
— Това е пределно ясно — намеси се раздразнено Огъста.
— Чудех се дали банка „Пиластър“ няма да прояви интерес към отпускане на търговски заем.
Това бе цената, за да продължи да им оказва подкрепа.
— Колко?
— Сто и шейсет лири.
Сумата бе нищожна. А пък ако Хобс вложеше в кампанията си срещу даването на благородническа титла на евреи толкова енергия и жлъч, колкото бе използвал в защита на идеята банкерите да стават благородници, наистина щеше да си струва.
— Уверявам ви, че сделката е… — започна той.
— Ще говоря с господин Пиластър.
Джоузеф щеше да се съгласи, но тя не искаше да улеснява прекалено Хобс. Ако му отпуснеха заема с неохота, той щеше да го оцени повече.
— Благодаря ви. Винаги е удоволствие да ви видя, госпожо Пиластър.
— Не се и съмнявам — отвърна тя и излезе.
Четвърта глава
Юни
I
В министерството на Кордоба цареше тишина. Кабинетите на първия етаж бяха пусти. Тримата чиновници, които работеха в тях, си бяха отишли преди часове. Мики и Рейчъл бяха организирали вечеря в залата на втория етаж, на която бяха поканили тесен кръг хора — сър Питър Маунтджой, заместник-министър в Министерството на външните работи, заедно със съпругата му; посланика на Дания и рицаря Микеле от италианското посолство. Гостите обаче си бяха тръгнали и прислужниците бяха разтребили залата. Мики се канеше да излезе.
Привлекателната сила на брака — фактът, че бе нещо ново и непознато — вече започваше да се изчерпва. Мики се бе опитал (и се бе провалил) да шокира или отврати неопитната си в сексуално отношение съпруга. Тя обаче проявяваше неизменен ентусиазъм, независимо каква перверзия й предлагаше, а пък това го изнервяше. Рейчъл бе решила, че каквото и да поиска съпругът й, за нея не представлява проблем. А след като веднъж вземеше решение, тя оставаше непоклатима. Мики никога не бе срещал жена с подобна непреклонна и последователна логика.
В леглото тя изпълняваше всичко, което пожелаеше Мики; същевременно вярваше, че извън спалнята жената не бива да е робиня на мъжа си и бе еднакво неотстъпчива по отношение и на двете правила. Съответно непрекъснато се караха на най-различни теми, засягащи семейството. Понякога Мики подменяше ситуациите. Насред някоя разгорещена кавга на тема слугите или пари, той казваше: „Вдигни си полите и легни на пода“ — и свадата приключваше със страстна прегръдка. Това обаче също се бе променило и тази тактика невинаги се увенчаваше с успех. От време на време Рейчъл подновяваше спора, веднага щом се смъкнеше от нея.