Выбрать главу

— Ваше Кралско Височество, мога ли да ви представя госпожа Хю Пиластър — обърна се официално към него Мейзи.

Нора направи реверанс и започна да пърха с мигли. Принцът огледа голите й рамене и пълната й розова гръд.

— Очарователна — заяви ентусиазирано. — Наистина очарователна!

Хю наблюдаваше с удивление и задоволство, докато съпругата му весело разговаряше с уелския принц.

До вчера тя бе отхвърлена от обществото, живото доказателство, че от всяка пръчка свирка не става. Заради нея банката бе изгубила важен договор, а кариерата на Хю бе стигнала задънена улица. В момента обаче всяка жена в стаята й завиждаше: дрехите й бяха съвършени, маниерите й — пленителни… и флиртуваше с наследника на трона. А пък преобразяването й бе дело на Мейзи.

Хю хвърли поглед към леля си Огъста, която бе застанала наблизо заедно с чичо му Джоузеф. Огъста се взираше в Нора и принца. Стараеше се да не показва интерес, но Хю усещаше колко е ужасена. Той си помисли, че сигурно е изпълнена с жлъч. Мейзи, момичето от работническата класа, с което така се бе подиграла преди шест години, сега имаше много по-силно влияние от нея.

Сидни Мадлър улучи точния момент за намесата си. Той се приближи към Джоузеф и попита:

— За тази ли жена каза, че е абсолютно неподходяща за съпруга на банкер?

Преди обаче Джоузеф да отговори, Огъста подхвърли с измамно мек тон:

— Заради нея банката изгуби много важен договор.

Хю обаче също се намеси.

— В действителност, това не се случи. Въпросният заем все още е в сила.

Огъста се обърна към Джоузеф.

— Нима граф Де Тьокьоли не е взел мерки?

— Изглежда доста бързо е превъзмогнал нараненото си честолюбие — отбеляза Джоузеф.

Огъста бе принудена да се престори, че изпитва задоволство.

— Какъв късмет! — каза тя, но неискреността й бе очевидна.

— Необходимостта от средства обикновено натежава повече на везните от социалните предразсъдъци.

— Да — съгласи се Джоузеф. — Така е, наистина. Струва ми се, че може би прибързах с отказа си да направя Хю партньор.

Огъста го прекъсна с напоен с отровна сладост глас:

— Джоузеф, какво говориш?

— Това е бизнес, скъпа — мъжки приказки — отсече твърдо той. — Няма нужда да се включваш в него. — После се обърна към Хю. — Определено не искаме да работиш за Грийнборн.

Хю нямаше представа какво да отвърне. Знаеше, че Сидни Мадлър рязко е изказал неодобрението си, задето Хю не е станал партньор, а пък чичо Самюъл го бе подкрепил… Но за чичо Джоузеф бе нещо нечувано да признае, че е допуснал грешка. „И все пак“, помисли с нарастващо въодушевление, „защо иначе ще повдига въпроса?“.

— Знаеш причината да отида в „Грийнборн“ — каза накрая.

— Там никога няма да станеш партньор — заяви Джоузеф. — Трябва да си евреин, за да те направят партньор.

— Напълно съм наясно с този факт.

— В такъв случай няма ли да е по-добре да работиш за семейството си?

Хю имаше чувството, че е бил предаден. В крайна сметка се оказа, че Джоузеф иска само да го убеди да остане в банката като обикновен служител.

— Не, няма да е по-добре да работя за семейството — възмутено отвърна той.

Чичо му се сепна от силата на проявените чувства.

Хю продължи:

— Честно казано, предпочитам да работя за Грийнборн, където няма да ме въвличат в семейните интриги — при тези думи стрелна предизвикателно с очи Огъста, — и където отговорностите и възнаграждението ми ще зависят единствено от способностите ми като банкер.

Огъста попита възмутено:

— Предпочиташ някакви си евреи пред собственото си семейство?

— Не се меси — рязко нареди Джоузеф. — Знаеш защо ти казвам всичко това, Хю. Господин Мадлър смята, че сме го подвели, а и партньорите са разтревожени, че ще ни вземеш бизнеса със Северна Америка.

Хю се постара да се успокои и да прояви твърдост. Време бе за сериозен натиск, ако искаше да наложи условията си.

— Няма да се върна при вас, ако ми удвоите заплатата — заяви той, изгаряйки всички мостове зад себе си. — Само едно нещо може да ме накара да размисля. Партньорско място.

Джоузеф въздъхна.

— Ти си истински дявол, когато се стигне до водене на преговори.

— Такъв трябва да бъде всеки добър банкер — вметна Мадлър.

— Добре — най-накрая прие Джоузеф. — Предлагам ти да станеш партньор.