— Отидете в банката на сутринта! — избухна Огъста, без дори да погледне към поднесения й документ. Никога не успяваше за дълго да се държи любезно с Хобс, дори когато й бе сторил услуга. Нещо в поведението му я дразнеше. Сега положи усилия да говори по-меко и вежливо: — Съпругът ми ще ви напише чек.
Хобс се поклони.
— В такъв случай ще тръгвам. — И излезе.
Огъста въздъхна със задоволство. Щеше да им покаже на всичките! Мейзи Грийнборн си мислеше, че е стълб и водеща фигура в лондонското общество. Е, можеше да танцува колкото си иска с принца на Уелс, но не бе в състояние да се пребори със силата на пресата. На семейство Грийнборн щеше да им трябва много време да се възстановят след тази ужасна атака. А междувременно Джоузеф щеше да си получи титлата.
Вече се чувстваше по-добре и седна да прочете статията.
III
На сутринта след бала Хю се събуди, обзет от усещане за триумф. Съпругата му бе приета във висшето общество, а той самият щеше да стане партньор в банка „Пиластър“. Партньорството му даваше възможност да печели не просто хиляди лири, а — в течение на годините — стотици хиляди. Някой ден щеше да бъде истински богат.
Соли щеше да се разочарова, че Хю няма да работи за него. Но пък Соли бе сговорчив и бързо му минаваше. Той щеше да разбере.
Хю си облече халата. От шкафчето до бюрото си извади увита като подарък кутия за бижута и я пъхна в джоба си. После отиде в спалнята на съпругата си.
Стаята на Нора бе просторна, но винаги изглеждаше претъпкана и твърде тясна. Прозорците, огледалата и леглото бяха обгърнати от копринени драперии на релефни фигури; подът бе покрит с килими, дебели няколко сантиметра; креслата бяха отрупани с бродирани възглавнички; а на всяка лавица и върху всеки шкаф бяха наредени снимки в рамки, порцеланови фигурки, миниатюрни кутийки и купища други дреболии. Преобладаваха розовото и синьото, любимите й цветове; но всъщност и останалите бяха представени някъде — било в тапетите, чаршафите и завивката, пердетата или тапицерията на столовете.
Нора седеше в леглото си, заобиколена от дантелени възглавнички, и пиеше чай. Хю се отпусна на ръба на леглото и каза:
— Снощи беше просто чудесна.
— Показах им на всички! — заяви тя, очевидно доволна от себе си. — Танцувах с уелския принц!
— Той не спря да зяпа гърдите ти — отбеляза Хю, после се протегна и сам ги погали през копринената й, закопчана догоре нощница.
Нора раздразнено отблъсна ръката му.
— Хю! Не сега!
Той се засегна.
— И защо не?
— Това е вече втори път тази седмица!
— В началото след сватбата го правехме непрекъснато.
— Именно — в началото след сватбата. Момичетата не искат да го правят всеки ден до края на живота си.
Хю се намръщи. Той щеше да е истински щастлив, ако можеше да го прави всеки ден до края на живота си — не беше ли именно това целта на брака? Може би причината бе в него, защото бе прекалено енергичен?
— Тогава колко често смяташ, че трябва да го правим? — попита несигурно.
Тя изглеждаше доволна от въпроса му, сякаш бе чакала сгоден случай да го уточнят.
— Не повече от веднъж седмично — отговори твърдо.
— Така ли?
Изведнъж цялото му въодушевление изчезна. Почувства се много потиснат. Една седмица изглеждаше ужасно дълго време. Погали бедрото й през чаршафите.
— Може би все пак малко по-често…
— Не! — сряза го тя и отдръпна крака си.
Хю много се разстрои. Някога на съпругата му й харесваше да прави любов. Двамата се бяха наслаждавали заедно на любенето. Как се бе превърнало в съпружеско задължение, което тя изпълняваше заради Хю? Дали никога не й бе харесвало и само се бе преструвала? Идеята бе ужасно депресираща.
Вече не му се искаше да й дава подаръка, но го беше купил и не желаеше да го връща в магазина.
— Както и да е… Взех ти това като спомен за великолепното ти представяне на бала на Мейзи Грийнборн — каза и й подаде кутията. В гласа му се долавяше тъга.
Поведението й мигновено се промени.
— О, Хю, знаеш колко обичам подаръци! — възкликна.
Разкъса опаковката и панделката и отвори кутията. Вътре лежеше медальон под формата на букет от сапфирени и рубинени цветя със златни стъбла. Украшението бе закачено на фина златна верижка.
— Прекрасно е! — добави тя.
— Тогава си го сложи.
Нора нахлузи верижката на врата си. Медальонът не разкриваше пълната си прелест, защото падаше върху плата на нощницата.
— Ще изглежда по-добре, ако го носиш с вечерна рокля с дълбоко деколте — отбеляза Хю.
Нора го погледна кокетно и започна да разкопчава копченцата на врата си. Хю наблюдаваше алчно как излага все по-голяма част от гърдите си на показ. Украшението увисна между тях като капка роса върху розова пъпка. Нора се усмихна на Хю и продължи да разкопчава нощницата си, а после разтвори предницата й и му показа гръдта си.
— Искаш ли да ги целунеш? — попита.
Той вече не знаеше какво да мисли. Играеше ли си с него или пък искаше да правят любов? Приведе се и целуна гърдите й, между които се гушеше медальонът. Пое едното й зърно в уста и нежно го засмука.
— Ела в леглото — подкани го тя.
— Но нали каза, че…
— Ами… Една жена трябва да покаже на мъжа си, че изпитва благодарност, нали?
И с тези думи отметна завивките.
Хю се почувства ужасно. Нора бе променила решението си заради бижуто. Въпреки това не можеше да откаже на поканата й. Смъкна халата си, изпълнен с омраза към самия себе си заради проявената слабост, и се покатери на леглото.
Когато свърши, му се искаше да заплаче.