— Това звучи, сякаш банката е под подозрение!
— Не самата банка — отговори Тонио. — „Пиластър“ е влиятелна институция, но не смятам, че може да организира убийства в Кордоба.
— Убийства ли? — Ставаше все по-зле и по-зле. — Кой е бил убит?
— Всички свидетели, чиито имена и адреси стояха под показанията, които бяха откраднати от хотелската ми стая.
— Направо не мога да повярвам!
— Имам късмет, че аз самият съм жив. Мисля, че и мен щяха да убият, но тук в Лондон убийствата се разследват много по-сериозно, отколкото у дома. Просто са се страхували, че ще се вдигне твърде много шум.
Хю все още бе зашеметен и изпълнен с отвращение от разкритието, че заради емисия на облигации от банка „Пиластър“ са били убити хора.
— Но кой стои зад всичко това?
— Мики Миранда.
Хю невярващо поклати глава.
— Както знаеш, не харесвам особено Мики, но не мога да повярвам, че би сторил подобно нещо.
— За него железница „Санта Мария“ е от изключително значение. Благодарение на нея семейство Миранда ще се превърнат във втората сила в Кордоба.
— Наясно съм с това и не се съмнявам, че Мики би погазил много правила, за да постигне целите си. Но той не е убиец.
— Напротив, такъв е — заяви Тонио.
— Стига де!
— Зная го със сигурност. Невинаги съм показвал, че го зная — в действителност се държах като истински глупак по отношение на Миранда, но това е заради дяволския му чар. Успя да ме убеди, че ми е приятел и известно време го смятах за такъв. В действителност обаче е самият сатана! А аз съм наясно със същността му още от училище.
— Откъде… как разбра?
Тонио се размърда в леглото.
— Знам какво се случи наистина преди тринайсет години, през онзи следобед, когато Питър Мидълтън се удави в изоставената кариера в Епископска гора.
Хю настръхна. Този въпрос го измъчваше от години. Питър Мидълтън бе добър плувец; малко вероятно бе смъртта му да е вследствие злополука. Хю отдавна бе убеден, че е имало някаква външна намеса, че някой е извършил подлост. Може би най-сетне щеше да научи истината.
— Продължавай, човече — подкани го. — Нямам търпение да чуя това!
Тонио се поколеба за миг.
— Ще ми дадеш ли малко вино? — помоли.
На пода до леглото имаше бутилка „Мадейра“. Хю наля в една чаша. Докато Тонио отпиваше от нея, Хю си припомни колко бе горещо през онзи ден, колко неподвижен бе въздухът в околността. Припомни си напуканата каменна стена на кариерата и студената, леденостудена вода.
— Казали са пред следователя, че на Питър му е станало нещо във водата, че е изпаднал в затруднение. Но изобщо не са му споменавали, че Едуард му е натискал главата под водата.
— Това го знаех — прекъсна го Хю. — Получих писмо от Гърбушкото Камъл, който живее в колония Кейп. Той е гледал какво става от другия край на водоема. Само че не е останал до края.
— Точно така. Ти успя да се измъкнеш, а Гърбушкото избяга. Останахме аз, Питър, Едуард и Мики.
— Какво стана, след като си тръгнах? — нетърпеливо попита Хю.
— Излязох от водата и хвърлих камък по Едуард. Чист късмет, но го улучих право в средата на челото. Рукна кръв, той спря да измъчва Питър и започна да преследва мен. Добрах се до насрещния край на кариерата и издрапах по скалата, за да избягам от него.
— Да, Едуард никога не е бил особено подвижен, дори тогава — отбеляза Хю.
— Точно така. Успях да спечеля сериозна преднина. Когато бях на средата, се обърнах. Сега Мики мъчеше Питър. Питър се бе добрал до ръба и се опитваше да излезе, но Мики продължаваше да го натиска под водата. Мярнах сцената само за секунда, но ясно видях какво става. После започнах пак да се катеря.
Замълча за миг и отпи отново от виното си.
— Когато стигнах върха на скалите, отново хвърлих поглед назад. Едуард все още ме преследваше, но бе доста изостанал, така че имах време да си поема дъх. — Тонио пак направи пауза и белязаното му лице се сгърчи от отвращение. — Мики беше във водата, заедно с Питър. Картината, която видях — при това съвсем ясно, и я помня до ден-днешен, сякаш е било вчера — бе следната. Мики натискаше Питър под повърхността. Питър мяташе ръце и се бореше, но Мики бе прехвърлил ръка през врата му и го държеше. Питър не можеше да се измъкне от хватката му. Мики го давеше. В това няма абсолютно никакво съмнение. Беше си чисто убийство.