— Мили боже! — ахна Хю.
Тонио кимна.
— И досега започва да ми се гади всеки път, като се сетя. Не зная колко време ги наблюдавах. Едуард почти ме настигна. Питър бе спрял да блъска с ръце по водата и почти не се бореше, но в този миг Едуард се покачи на върха на скалата и трябваше да бягам.
— Значи така е умрял Питър. — Хю бе изумен и ужасен.
— Известно време Едуард ме преследваше през гората, но се беше задъхал и лесно му се изплъзнах. После се натъкнах на теб.
Хю си спомни как бе срещнал тринайсетгодишния Тонио насред Епископска гора — той се скиташе гол, целият мокър, с вързопчето дрехи в ръце и хлипаше. Тази картина извика в паметта му спомена за шока и болката, които бе преживял по-късно същия ден, когато бе научил за смъртта на баща си.
— Но защо никога не си споделил за видяното?
— Страхувах се от Мики — страхувах се, че ще ми стори същото, което направи на Питър. И все още се боя от него. Виж само какво ми причини! И ти трябва да се боиш.
— Знам, не се притеснявай. — После Хю се замисли. — Виж, не смятам, че Едуард и майка му са наясно с истината.
— Какво те кара да мислиш така?
— Нямат причина да прикриват Мики.
Тонио продължаваше да изпитва съмнения.
— Едуард би могъл да го стори заради приятелството им.
— Възможно е… макар да се съмнявам, че би успял да пази тайна повече от ден-два. Както и да е. Огъста знаеше, че разказът им — как Едуард се е опитал да спаси Питър — не е верен.
— Как е разбрала?
— Аз казах на майка си, а пък тя е казала на нея. Следователно Огъста е прикривала истината. Мога да си представя, че би лъгала — колкото е нужно и пред когото и да било — заради сина си. Не така обаче стоят нещата с Мики. Та тогава тя дори не го е познавала.
— Какво мислиш, че се е случило в такъв случай?
Хю се намръщи.
— Представи си това. Едуард се отказва да те гони и се връща при водоема. Вижда как Мики измъква тялото на Питър от водата. Мики му казва: „Глупак такъв, ти го уби!“. Спомни си, че Едуард не е видял как Мики дави Питър. И така, Мики се преструва, че Питър е бил прекалено изтощен от борбата с Едуард, не е можел да плува повече и се е удавил. „И какво ще правя сега?!“, пита Едуард. Мики отвръща: „Не се притеснявай. Ще кажем, че е било нещастен случай. Всъщност, ще кажем, че си скочил и си се опитал да го спасиш“. По този начин Мики не само прикрива собственото си престъпление, но и печели вечната благодарност на Едуард и Огъста. Е, има ли логика?
Тонио кимна.
— Божичко! Струва ми се, че си прав.
— Трябва да отидем в полицията — ядосано отсече Хю.
— С каква цел?
— Ти си свидетел на убийство. Фактът, че се е случило преди тринайсет години, няма никакво значение. Мики трябва да бъде изправен пред съда!
— Само че забравяш нещо — той има дипломатически имунитет.
Хю не бе помислил за това. Като посланик на Кордоба, Мики не можеше да бъде съден във Великобритания.
— Въпреки това може да бъде опозорен и да го изпратят обратно у дома.
Тонио поклати глава.
— Аз съм единственият свидетел. Мики и Едуард ще разкажат съвсем различна история. А пък всички знаят, че семейство Миранда и моето са заклети врагове. Дори да бе станало вчера, пак трудно бихме убедили когото и да било. — Тонио замълча за миг. — Ти обаче може да искаш да кажеш на Едуард, че не е убиец.
— Не смятам, че ще ми повярва. Ще реши, че искам да предизвикам проблеми между него и Мики. Но все пак има един човек, на когото трябва да кажа.
— На кого?
— На Дейвид Мидълтън.
— Защо?
— Мисля, че трябва да научи как е умрял брат му — отвърна Хю. — Той ме разпитваше на бала на херцогиня Тенби. Всъщност бе доста настоятелен и дори груб. Аз обаче му се заклех, че ако знаех истината, честта би ме задължила да му я кажа. Затова още днес ще го посетя.
— Мислиш ли, че ще отиде в полицията?
— Предполагам ще осъзнае, че е безсмислено — също като теб и мен.
Изведнъж се почувства ужасно угнетен от грозното болнично отделение и мрачния разговор за убийство, случило се преди години.
— Най-добре да се връщам на работа. — Изправи се. — Ще ставам партньор в банката.
— Поздравления! Сигурен съм, че напълно го заслужаваш. — Тонио изведнъж се изпълни с надежда. — Можеш ли да спреш строежа на железницата?