Хю поклати глава отрицателно.
— Съжалявам, Тонио. Колкото и да не ми допада този проект, сега не мога да сторя нищо. Едуард е сключил сделка с банка „Грийнборн“, ще пуснат емисията заедно. Партньорите и от двете банки са одобрили заема и в момента подготвят договорите. Страхувам се, че тази битка е изгубена.
— По дяволите! — оклюма Тонио.
— Семейството ти ще трябва да открие други начини да се противопостави на Миранда.
— Боя се, че може би няма начин да ги спрем.
— Съжалявам — повтори Хю. Внезапно му хрумна нещо друго и той се намръщи озадачено. — Знаеш ли, току-що разреши едната загадка. Не можех да разбера как Питър се е удавил, след като беше толкова добър плувец. Сега си го обясних, но отговорът ти повдига друг въпрос, още по-загадъчен.
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Ами, помисли. Питър си плуваше невинно; Едуард започна да го дави, просто защото си е гадняр. Ние избягахме, Едуард се втурна след нас… след което Мики хладнокръвно е убил Питър. Действията му нямат нищо общо със случилото се преди това. Но защо го е извършил? Какво му е причинил Питър, за да го направи?
— Да, схващам какво имаш предвид. Наистина, този въпрос ме озадачава от години.
— Мики Миранда е убил Питър Мидълтън… но защо?
Пета глава
Юли
I
В деня, когато Джоузеф получи благородническата си титла, Огъста се държеше като кокошка, току-що снесла яйце. Мики отиде у тях за чая, както обикновено — и завари салона пълен с хора, които я поздравяваха, че е станала графиня Уайтхейвън. Главният й прислужник Хастед се усмихваше самодоволно и произнасяше „милейди“ и „Ваше Благородие“ при всяка възможност.
„Тя е невероятна“, помисли си Мики, докато наблюдаваше как всички се въртят около нея като пчелите в обляната от слънце градина отвън — край цветята. Тя бе планирала и изпълнила кампанията си като истински генерал. Имаше един момент, когато се разнесоха слухове, че Бен Грийнборн ще получи титлата. Тази възможност обаче отпадна, след като пресата раздуха вълна от антиеврейско настроение. Огъста не признаваше дори пред Мики, че тя е отговорна за атаката в пресата, но той бе напълно сигурен в това. В известен смисъл Огъста му напомняше за баща му: Папа притежаваше същата безмилостна решителност. Само че Огъста бе по-умна. Възхищението на Мики от нея растеше с всяка изминала година.
Единственият човек, който бе успял да превъзмогне изобретателността й, бе Хю Пиластър. Беше се оказало удивително трудно да го смачка. Той бе като плевел в градината — колкото и пъти да стъпваш върху него, той отново и отново израства, още по-силен и досаден отпреди.
За щастие, Хю не бе успял да спре строежа на железница „Санта Мария“. Мики и Едуард се бяха оказали по-силни от Хю и Тонио.
— Между другото — подхвърли Мики на Едуард, докато отпиваха от чая си, — кога ще подпишеш договора с Грийнборн?
— Утре.
— Много добре!
Мики изпита облекчение, че сделката най-после е сключена. Нещата се бяха проточили вече половин година и в момента Папа два пъти седмично пращаше гневни телеграми, в които настояваше да узнае дали изобщо ще си получи парите.
Същата вечер Едуард и Мики вечеряха в клуб „Каус“. По време на вечерята на всеки няколко минути Едуард бе прекъсван от хората, които се изреждаха да го поздравяват. Някой ден той, разбира се, щеше да наследи титлата. Мики бе доволен. Връзката му с Едуард и семейство Пиластър бе изиграла ключова роля за всичко, което бе постигнал. Ако семейство Пиластър се сдобиеха с по-високо обществено положение и влияние, това означаваше повече власт за самия Мики.
След вечерята двамата се преместиха в салона за пушене. Бяха сред първите посетители в клуба и в продължение на известно време разполагаха изцяло с помещението.
— Стигнах до убеждението, че англичаните се страхуват до смърт от съпругите си — подхвърли Мики, когато запалиха пурите. — Това е единственото обяснение на феномена „лондонски клуб за джентълмени“.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Едуард.
— Огледай се край себе си — подкани го Мики. — Това място е точно като дома ти, или като моя. Скъпи мебели, прислуга навсякъде, скучна храна и пиене в неограничени количества. Можем да се храним тук, да си получаваме пощата, да четем вестниците, да подремнем, а пък ако се натряскаме толкова, че да не можем дори във файтона да се качим, да останем за през нощта. Единствената разлика между клуба и дома на един мъж, е, че в клуба няма съпруги.