— Вие нямате ли си клубове в Кордоба?
— О, не! Никой не би ги посещавал. Ако някой от Кордоба иска да се напие, да играе карти, да послуша клюки на тема политика, да поговори за курви, да пуши, да се оригва и да пърди на воля, го прави в дома си. А пък ако жена му прояви глупостта да възрази, просто я бие, докато й дойде акълът. Английските джентълмени обаче толкова се боят от съпругите си, че трябва да излязат от вкъщи, за да се забавляват. Затова съществуват клубовете.
— Ти обаче не се страхуваш от Рейчъл. Нали се отърва от нея?
— Пратих я обратно при майка й — безгрижно отвърна Мики.
Не беше станало точно така, но Мики нямаше намерение да разкрива истината пред Едуард.
— Хората сигурно са забелязали, че вече не се появява на празненствата в посолството. Не говорят ли за това?
— Отвръщам им, че има проблеми със здравето.
— Ама всички знаят, че се опитва да създаде болница, където неомъжени жени да раждат бебетата си. Обществеността е скандализирана.
— Няма значение. Хората ми съчувстват, че имам такава опърничава жена.
— Ще се разведеш ли с нея?
— Не. Виж, това вече би бил истински скандал. Един дипломат не може да се развежда. Боя се, че съм свързан с нея, поне докато съм посланик на Кордоба. Благодаря на Бога, че не забременя, преди да се махне.
Всъщност бе истинско чудо, че не се е случило. Може би бе безплодна. Направи жест на един сервитьор и поръча бренди.
— И като заговорихме за съпруги — подхвърли леко неуверено, — какво става с Емили?
Едуард се засрами.
— Виждам я толкова често, колкото и ти Рейчъл — отвърна той. — Знаеш, че преди време купих къща в Лестършир. Емили прекарва цялото си време там.
— Значи и двамата пак сме ергени.
Едуард се ухили.
— В действителност винаги сме си били такива, нали?
Мики вдигна поглед и забеляза на прага едрата фигура на Соли Грийнборн. Не бе наясно с причината, но при вида му изпита безпокойство. Това бе странно, защото Соли бе вероятно най-безобидният човек в цял Лондон.
— Още един приятел идва да те поздрави — отбеляза Мики, когато Соли тръгна към тях.
След миг Соли вече бе достатъчно близо и изведнъж Мики осъзна, че той не се усмихва приятелски, както обикновено. Всъщност изглеждаше истински ядосан, а това бе рядкост. Мики инстинктивно усети, че с договора за железница „Санта Мария“ има някакъв проблем. Каза си, че се безпокои излишно — като някаква старица. Само че Соли никога не се гневеше…
Тревогата накара Мики да се държи глуповато-приятелски.
— Здрасти, Соли, стари приятелю — как е геният на Сити?
Соли обаче не се интересуваше от Мики. Без да го поздрави и дори да покаже, че го е забелязал, грубо му обърна широкия си гръб и насочи вниманието си към Едуард.
— Пиластър, ти си проклет негодник! — каза му.
Мики се изуми и ужаси. Соли и Едуард точно се канеха да подпишат сделката. Положението бе страшно сериозно — Соли никога не се караше с когото и да било. Какво, за бога, бе предизвикало гнева му?
Едуард бе не по-малко озадачен.
— Грийнборн, за какво говориш, по дяволите?
Соли почервеня целия и се задъха, едва говореше.
— Разбрах, че ти и онази вещица, майка ти, сте отговорни за отвратителните статии във „Форум“!
— О, не! — смаяно прошепна Мики сам на себе си.
Това бе истинска катастрофа. Подозираше, че Огъста е замесена, макар да нямаше доказателства за това… Но как, за бога, бе научил Соли?
Същият въпрос си задаваше и Едуард.
— Кой ти пълни тлъстата глава с подобни простотии?
— Една от приятелките на майка ти е придворна дама на кралицата — отговори Соли.
Мики предположи, че говори за Хариет Морт. Очевидно Огъста я държеше с нещо.
— Тя е изплюла камъчето — продължи Соли. — Споменала е на уелския принц. Точно се видях с него.
Мики си помисли, че Соли трябва да е побеснял от ярост, за да предава така недискретно частен разговор с представител на кралското семейство. Явно натискът бе прекалено силен за нежната му душа и го бе докарал до ръба. Мики нямаше представа как ще разрешат толкова сериозен конфликт — или най-малкото, как ще го сторят навреме за подписването на договора утре.
Отчаяно се опита да охлади страстите.
— Соли, приятелю, няма как да си сигурен, че тази история е вярна…
Соли рязко се извърна към него. Потеше се силно, а очите му сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат от орбитите.