— Няма как ли? След като днес прочетох във вестника, че Джоузеф Пиластър е получил титлата, която трябваше да бъде дадена на Бен Грийнборн?
— Въпреки това…
— Имаш ли представа какво означава тя за баща ми?
Мики започна да разбира защо е изчезнала иначе неотменната дружелюбност на Соли. Той не се гневеше заради себе си, а заради баща си. Дядото на Бен Грийнборн бе пристигнал в Лондон с една бала руски животински кожи, банкнота от пет лири в джоба и пробити обувки. Ако Бен успееше да седне на някое от местата в Горната камара, това би бил най-категоричният знак, че е приет в английското общество. Несъмнено Джоузеф също приемаше като връх в кариерата си благородническата титла — и неговото семейство се бе издигнало благодарение на собствените си усилия — но за един евреин бе много по-голямо постижение. Титулуването на Бен Грийнборн би било грандиозен успех не само за него и семейството му, а и за цялата еврейска общност във Великобритания.
— Нищо не мога да направя, като сте евреи — заяви Едуард.
Мики побърза да се намеси:
— Вие двамата не бива да позволявате родителите ви да застават между вас. В крайна сметка сте партньори в сериозно бизнес начинание…
— Не бъди глупак, Миранда! — произнесе Соли с такава свирепост, че Мики потрепери. — Можеш да забравиш за железопътна линия „Санта Мария“ и въобще за каквито и да били съвместни сделки с банка „Грийнборн“. След като чуят тази история, партньорите никога повече няма да работят с банка „Пиластър“!
Докато Мики наблюдаваше оттеглянето на Соли, в гърлото му се надигна горчилка. Човек лесно можеше да забрави колко влиятелни са тези банкери — особено когато ставаше дума за непривлекателния Соли. А същевременно, вследствие моментния си гняв, той бе в състояние да унищожи всички надежди на Мики, при това само с едно изречение.
— Проклятие, каква наглост — произнесе немощно Едуард. — Типичен евреин.
Мики без малко да му каже да си затваря устата. Едуард щеше да преживее провала на сделката, но за Мики не бе толкова ясно. Папа щеше да се разочарова и вбеси. Щеше да си търси изкупителна жертва, някой, когото да накаже. И основната сила на яростта му щеше да се стовари върху Мики.
Наистина ли нямаше надежда? Опита се да потисне усещането за поражение и разруха — и да започне да мисли. Можеше ли по някакъв начин да попречи на Соли да отмени сделката? Не знаеше дали съществува такъв метод, но трябваше да действа бързо. Веднъж щом Соли съобщеше на останалите от семейство Грийнборн какво е научил, всички щяха да се противопоставят на сделката.
Възможно ли бе да поговори със Соли и да го разубеди?
Мики бе длъжен да опита.
Изправи се рязко.
— Къде отиваш? — поинтересува се Едуард.
Мики реши да не му казва какво е намислил.
— В залата за карти — отвърна вместо това. — На теб не ти ли се играе?
— Играе ми се, естествено.
Едуард се надигна от стола си и двамата заедно излязоха от салона.
В подножието на стълбището Мики се извърна към тоалетните и подхвърли:
— Ти се качвай… ще те настигна след малко.
Едуард тръгна към горния етаж. Мики се вмъкна в гардеробната, грабна шапката и бастуна си и се втурна навън.
Огледа в двете посоки „Пол Мол“, уплашен от мисълта, че Соли може вече да е изчезнал от полезрението му. Смрачаваше се и по улицата тъкмо палеха газените фенери. Мики не виждаше Соли никъде. После го забеляза на около стотина метра пред себе си — едра фигура във вечерно облекло и с цилиндър, която се отдалечаваше с бърза, леко поклащаща се походка към двореца „Сейнт Джеймс“.
Мики тръгна след Соли.
Смяташе да му обясни колко важна е железопътната линия за него самия и за Кордоба. Щеше да му каже, че заради стореното от Огъста наказва милиони бедни селяни. Соли притежаваше меко сърце, ако само малко се успокоеше, Мики вероятно щеше да го убеди да промени решението си.
Соли бе споменал, че тъкмо се е видял с уелския принц. Това означаваше, че вероятно още не бе имал време да разкаже на друг научената от принца тайна — че Огъста е организирала антиеврейската пропаганда в пресата. Никой не бе станал свидетел на караницата в клуба: в салона за пушене нямаше други членове, освен тях тримата. По всяка вероятност Бен Грийнборн все още не знаеше кой му е отмъкнал титлата.
Разбира се, някой ден истината може би щеше да излезе наяве. Възможно бе принцът да каже на още някого. Само че договорът трябваше да се подпише утре. Ако историята останеше в тайна до утре, всичко щеше да е наред. После фамилии Грийнборн и Пиластър можеха да се карат и до Второто пришествие, ако решат: Папа щеше да си е получил железницата.