Множество проститутки кръстосваха тротоарите на „Пол Мол“, от клубовете влизаха и излизаха мъже, фенерджиите палеха газените лампи, а по самото шосе тракаха колелата на десетки карети и наемни файтони. Мики не успяваше да настигне Соли и в гърдите му започна да се надига паника. После обаче Соли свърна по една малка странична уличка и тръгна към дома си на улица „Пикадили“.
Мики го последва. По уличката имаше значително по-малко движение. Мики се затича и извика:
— Грийнборн, почакай!
Соли спря и се извърна. Дишаше тежко. Видя кой го е повикал и отново се обърна с гръб.
Мики го хвана за ръката.
— Трябва да говоря с теб!
Соли така се бе задъхал, че едва успяваше да произнася думите:
— Махни си проклетите ръце от мен! — процеди той, измъкна се от хватката на Мики и продължи да върви.
Мики тръгна след него и пак го сграбчи за ръката. Соли се опита да я издърпа, но този път Мики успя да го задържи.
— Изслушай ме!
— Казах ти да ме оставиш на мира! — свирепо отвърна Соли.
— Една минута, по дяволите! — Мики започваше да се ядосва.
Само че Соли не желаеше да го слуша. Дръпна се, започна да се бори ожесточено и в крайна сметка отново се изплъзна от хватката на Мики. Обърна се и продължи по пътя си.
След две крачки обаче му се наложи да спре, защото стигна до кръстовище, през което тъкмо преминаваше някаква карета. Мики се възползва от възможността и се промъкна до него.
— Соли! Успокой се — каза. — Искам само да поговорим като разумни хора!
— Върви по дяволите! — кресна му Соли.
Каретата отмина и пътят бе свободен. Мики сграбчи Соли за реверите, за да му попречи да прекоси кръстовището. Соли се опита да се отскубне, но Мики стискаше здраво.
— Изслушай ме! — изкрещя той.
— Пусни ме! — Соли освободи едната си ръка и цапардоса с юмрук Мики по носа.
Мики усети силна болка и вкус на кръв в устата си. Това го накара да изпусне нервите си.
— Проклет да си! — изкрещя. Пусна палтото на Соли и го удари в отговор по бузата.
Соли се завъртя и стъпи на шосето. В този миг и двамата видяха приближаващата се карета, която се носеше към тях с бясна скорост. Соли отскочи, за да не стои на пътя й.
Мики осъзна какъв шанс му се предоставя.
Ако Соли умреше, всички проблеми на Мики щяха да се разрешат.
Нямаше време да преценява рисковете, нито да се колебае или да обмисля последствията.
Посегна и силно бутна Соли, който се озова отново на шосето, точно пред конете.
Кочияшът изкрещя и рязко дръпна юздите. Соли се препъна, видя, че конете почти са се озовали отгоре му, падна на пътя и започна да вика.
За миг сякаш времето спря; Мики обхвана с поглед втурналите се напред коне, тежките колела на каретата, ужасеното лице на кочияша и едрото тяло на безпомощния Соли, който лежеше по гръб на шосето.
А после конете прегазиха Соли. Мики гледаше как дебелият мъж се извива и гърчи под ударите на подкованите им копита. След това предното колело на каретата със силен трясък удари главата на Соли, който се отпусна назад, изпаднал в безсъзнание. Секунда по-късно задното колело мина през лицето му и смачка черепа му като яйчена черупка.
Мики извърна очи. Имаше чувството, че ще повърне, но успя да се сдържи. После започна да трепери. Изпита слабост и се облегна на стената зад себе си, за да не се смъкне на земята.
Насили се да погледне към неподвижното тяло на пътя. Главата на Соли бе напълно смазана, чертите на лицето му бяха неузнаваеми, а шосето край него бе оплискано с кръв и още нещо. Беше мъртъв.
А пък Мики бе спасен.
Така Бен Грийнборн никога нямаше да узнае какво му е причинила Огъста. Вече нямаше пречки за подписването на договора, железницата щеше да бъде построена, а пък Мики — да се превърне в герой в Кордоба.
Нещо топло прокапа по устната му: течеше му кръв от носа. Извади носната си кърпа и я попи.
Вгледа се отново в Соли. „Само веднъж през живота си изгуби самообладание и се разгневи — и това те уби“, обърна се наум към мъртвия.
На светлината на газените фенери огледа улицата в двете посоки. Наоколо не се виждаше жива душа. Само кочияшът бе станал свидетел на случилото се.