На около трийсет метра по-нататък по улицата, каретата се разтресе и спря. Кочияшът скочи от капрата, а една жена надникна през прозореца. Мики побърза да се обърне и тръгна обратно към „Пол Мол“.
Няколко секунди по-късно мъжът се развика след него:
— Ей, ти!
Мики ускори крачка, зави зад ъгъла и излезе на „Пол Мол“, без да поглежда назад. Само след миг се смеси с тълпата и вече не бе възможно да го открият.
„Божичко, успях!“, помисли си. Сега, когато не виждаше смазаното и обезобразено тяло, отвращението и гаденето му почти бяха изчезнали и започна да изпитва тържество. Бързото мислене и смелите действия му бяха позволили да превъзмогне поредното препятствие.
Изкачи стремително стълбището пред клуба. С малко късмет никой нямаше да е забелязал отсъствието му. За свое нещастие обаче, още на входната врата се сблъска с Хю Пиластър, който тъкмо излизаше.
Хю му кимна и поздрави:
— Добър вечер, Миранда.
— Добър вечер и на теб, Пиластър — отвърна Мики и влезе, като проклинаше тихичко под нос Хю.
Отиде първо в гардеробната. Носът му бе почервенял след юмручния удар на Соли, но иначе бе само леко разрошен. Пооправи си дрехите и приглади с ръка косата си. Междувременно си мислеше за Хю Пиластър. Ако Хю не се бе оказал на прага на клуба в неподходящия момент, никой никога нямаше да разбере, че Мики е напускал сградата — отсъствал бе само няколко минути. Всъщност, имаше ли изобщо значение? Никой нямаше да го заподозре в убийството на Соли, а дори и да го направеше, фактът, че Мики е излязъл от клуба за няколко минутки, не доказваше нищо. Само че вече не разполагаше с неопровержимо алиби и това го безпокоеше.
Изми си ръцете и забързано тръгна по стълбите към стаята за карти.
Едуард вече играеше бакара, а на масата имаше празно място. Мики го зае. Никой не коментира колко време го е нямало. Раздадоха му карти.
— Не изглеждаш съвсем добре — отбеляза Едуард.
— Да — хладнокръвно отвърна Мики. — Струва ми се, че тази вечер рибената чорба не бе съвсем прясна.
Едуард махна на един сервитьор.
— Донесете му чаша бренди.
Мики хвърли поглед към картите си. Имаше деветка и десетка, идеалната ръка. Заложи един златен суверен. Днес просто нямаше начин да изгуби.
II
Хю отиде да види Мейзи два дни след смъртта на Соли.
Завари я сама, седнала мълчаливо и неподвижно на един диван, спретнато облечена в черна рокля. Изглеждаше дребна и незначителна насред великолепието на салона в приличната на палат къща на „Пикадили“. Скръбта бе издълбала дълбоки бръчки по лицето й, а самата Мейзи сякаш изобщо не бе спала. Сърцето му се сви от болка заради нея.
Тя се хвърли в прегръдките му и проплака:
— О, Хю — той бе най-добрият от всички ни!
Хю не можа да сдържи сълзите си. Преди да я види и да чуе думите й, просто беше твърде покрусен, за да заплаче. Соли бе загинал по един наистина ужасяващ начин, а освен това бе човекът, който най-малко заслужаваше подобна съдба.
— У него нямаше и капка злоба — произнесе задавено той. — Сякаш не бе в състояние да проявява подобно чувство. Познавах го от петнайсет години и не мога да си спомня дори един-единствен случай, в който да се е държал зле с някого.
— Защо се случват подобни неща? — нещастно се зачуди Мейзи.
Хю се подвоуми. Само преди два дни бе научил от Тонио Силва, че преди години Мики Миранда е убил Питър Мидълтън. Поради тази причина и сега Хю се питаше дали Мики няма нещо общо със смъртта на Соли. От полицията търсеха добре облечен мъж, който се бе карал със Соли точно преди инцидента. Хю бе видял Мики да влиза в клуб „Каус“ скоро след времето, когато бе прегазен Соли, следователно Миранда със сигурност се бе намирал в района.
Само че му липсваше мотив, за да иска смъртта на Соли. Всъщност бе тъкмо обратното. Предстоеше да подпишат окончателно договора за строежа на железница „Санта Мария“, която бе толкова важна за Мики; защо му бе на Мики да убива благодетеля си? Хю реши да не споменава пред Мейзи за неоснователните си подозрения.
— Изглежда е било трагичен нещастен случай — каза накрая.
— Кочияшът смята, че Соли е бил блъснат. Защо свидетелят ще бяга, ако не е виновен?
— Може би се е опитвал да ограби Соли. Или поне така твърди пресата.
И наистина, във всички вестници се коментираше този случай. Това бе сензационна история: ужасната, грозна смърт на виден банкер, един от най-богатите хора на света.