— Нима крадците носят вечерно облекло?
— Било е почти тъмно. Възможно е кочияшът да се е объркал.
Мейзи се измъкна от прегръдката на Хю и отново седна на дивана.
— А пък ако ти бе изчакал още съвсем малко, можеше да се ожениш за мен, вместо за Нора — каза.
Хю се стресна от прямотата й. Същата мисъл бе минала през ума му само секунди, след като бе научил новината — само че той се бе засрамил. Колко типично за Мейзи! Тя казваше направо онова, което и двамата мислеха. Не бе сигурен как да отвърне, затова пусна глуповата шега:
— Ако един Пиластър се ожени за една Грийнборн, това не би било брак, ами сливане на бизнес предприятия.
Тя поклати глава.
— Аз не съм Грийнборн. Семейството на Соли така и никога не ме прие.
— Въпреки това трябва да си наследила голям дял от банката.
— Не наследих нищо, Хю.
— Ама това е невъзможно!
— Но е вярно. Соли не притежаваше собствени средства. Баща му му даваше голяма месечна издръжка, но той така и никога не се сдоби със собствен твърд капитал — заради мен. Дори и тази къща е под наем. Аз разполагам с дрехите си, мебелите и бижутата, така че няма да умра от глад. Обаче не наследявам нищо от банката — нито пък малкият Бърти.
Хю бе удивен. Освен това се ядоса, че някой може да се държи така подло и несправедливо с Мейзи.
— Старецът няма да се погрижи дори за сина ти?
— Няма да му даде дори пени. Видях се със свекъра си тази сутрин.
Очевидно с Мейзи се отнасяха ужасно. Хю, като неин приятел, се почувства лично засегнат.
— Това е позор, истинско безсрамие! — заяви той.
— Не, в действителност не е — отвърна Мейзи. — Дадох на Соли пет години щастие, а в замяна получих пет години луксозен живот във висшето общество. Сега мога да се върна към нормалното съществуване. Ще продам бижутата си, ще инвестирам парите и ще живея спокойно и тихо с приходите от инвестициите си.
На Хю му бе трудно да го проумее.
— При родителите си ли ще отидеш?
— В Манчестър ли? О, не мисля, че мога да се върна толкова назад. Ще остана в Лондон. Рейчъл Бодуин се кани да отвори болница за неомъжени майки. Може би ще работя с нея.
— Доста шум се вдигна по повод болницата на Рейчъл. Хората смятат, че е възмутително.
— В такъв случай напълно ще ми подхожда!
Хю все още бе ядосан и обезпокоен от лошия начин, по който Бен Грийнборн се отнасяше със снаха си. Реши, че трябва да поговори с него и да се опита да промени решението му. Нямаше обаче да споменава на Мейзи за намеренията си. Не искаше да й дава напразни надежди и после да я разочарова.
— Недей да взимаш необмислени решения, става ли? — помоли я.
— Какви например?
— Ами, недей да се изнасяш от къщата. Грийнборн може да се опита да ти вземе мебелите.
— Добре, няма.
— Освен това ти трябва собствен адвокат, който да представлява интересите ти.
Тя поклати глава в несъгласие.
— Вече не принадлежа към класата, чиито представители викат адвокат, както привикват прислужник. Трябва да преценявам разходите си. Няма да се консултирам с адвокат, освен ако не съм сигурна, че ме мамят. А не смятам, че има опасност да се случи подобно нещо. Бен Грийнборн не е мошеник. Той просто е твърд — твърд като стомана и също толкова студен. Фактът, че подобен човек е баща на милия и добросърдечен Соли, е изумителен.
— Приемаш нещата много философски — отбеляза Хю. Възхищаваше се от куража й.
Мейзи само сви рамене.
— Имах невероятен живот, Хю. На единайсет години мизерствах и живеех в отчаяние, а на деветнайсет бях безсрамно богата и тънех в разкош. — Докосна пръстена си. — Този диамант вероятно струва повече, отколкото майка ми е виждала през живота си. Организирах най-пищните забави в Лондон; срещах се с всички, които имаха някакво значение във висшето общество; танцувах с принца на Уелс. Не съжалявам за нищо… освен за това, че ти се ожени за Нора.
— Много съм привързан към нея — неубедително каза той.
— Ядоса се, че не искам извънбрачна връзка с теб — жестоко отвърна Мейзи. — Отчаяно си търсеше някой, който да ти помогне да се облекчиш сексуално. А избра Нора, защото ти напомняше за мен. Само че тя не съм аз и сега си нещастен.
Хю трепна, сякаш го бе ударила. Думите й бяха болезнено близо до истината.
— Никога не си я харесвала — заяви той.
— Освен това можеш да добавиш, че ревнувам — и вероятно ще си прав. Но съм убедена, че Нора никога не те е обичала и се омъжи за теб заради парите ти. Обзалагам се, че след сватбата си разбрал това, нали?