Хю се сети за факта, че Нора отказва да прави любов повече от веднъж седмично и как се променят тонът и мнението й, когато й купува подаръци. Стана му много неприятно и извърна поглед.
— Никога не е разполагала със средства и добри условия за живот — каза. — Не е странно, че държи на материалните неща.
— Аз имах дори по-малко — отсече презрително Мейзи. — Ти самият си бил принуден да напуснеш училище, защото не са ти достигали пари. Няма извинение за липсата на истински ценности, Хю. На света има много бедни хора, които проумяват, че любовта и приятелството са по-важни от богатството.
Презрението й накара Хю да заеме отбранителна позиция.
— Не е толкова лоша, колкото я изкарваш.
— Това няма значение, защото ти не си щастлив.
Хю изпитваше объркване, така че се върна към онова, в чиято правота бе сигурен.
— Е, сега съм женен за нея и няма да я напусна — заяви. — Това е смисълът на брачните клетви.
Мейзи се усмихна през сълзи.
— Знаех си, че така ще кажеш.
Изведнъж в ума на Хю изникна образът на голата Мейзи — заоблените й, покрити с лунички гърди и снопчето червеникавозлатисти косми на слабините й; прииска му се да може да си вземе обратно високоморалните думи. Вместо това стана с намерението да си тръгне.
Мейзи също се изправи.
— Благодаря ти, че дойде, скъпи Хю — обърна се към него тя.
Той смяташе само да й стисне ръката, но после се наведе да я целуне по бузата — и изведнъж вече я целуваше по устните. Целувката бе нежна и мека. Продължи доста и почти успя да срине твърдото решение на Хю. В крайна сметка обаче той се откъсна и излезе от стаята, без да каже нищо повече.
Къщата на Бен Грийнборн също бе истински дворец, само на няколко метра по-нататък по „Пикадили“. Хю отиде направо там, след като се видя с Мейзи. Радваше се, че има някаква работа, нещо, което да откъсне мислите му от хаоса, царящ в сърцето му. Помоли да се види с възрастния мъж.
— Предайте му, че е изключително важно — каза на главния прислужник.
Докато чакаше, се огледа и забеляза, че всички огледала във фоайето са покрити. Досети се, че това е част от еврейския жалеен ритуал.
Мейзи го бе извадила от равновесие. Когато я видя, сърцето му се изпълни с любов и копнеж. Разбра, че никога няма да бъде истински щастлив без нея. Само че неговата съпруга бе Нора. Тя бе внесла топлина и нежни чувства в живота му, след като Мейзи го бе отхвърлила. Затова и се бе оженил за нея. Какъв бе смисълът да се кълнеш във вярност по време на брачната церемония, ако после ще променяш решението си?
Прислужникът се върна и го въведе в библиотеката. Там имаше шест-седем души, които тъкмо си тръгваха. Бен Грийнборн остана сам. Той не носеше обувки и бе седнал на съвсем обикновен дървен стол. Една маса наблизо бе отрупана с плодове и сладкиши за посетителите.
Грийнборн бе над шейсетгодишен — Соли се бе родил доста късно — и изглеждаше стар и изтощен, но в очите му не се забелязваше и следа от сълзи. При влизането на Хю се изправи (както винаги, гърбът му бе изпънат, а поведението — строго официално), стисна му ръката, след което му посочи друго дървено столче.
В ръката си държеше някакво старо писмо.
— Чуй това — каза сега и започна да чете: — „Скъпи Папа, имаме нов учител по латински език, преподобния Грийн, така че вече се справям много по-добре. През цялата минала седмица, всеки ден улучвах десет от десет верни отговора. Уотърфорд хвана един плъх в килера за метли и сега се опитва да го приучи да му яде от ръката. Храната тук все не достига, ще ми изпратиш ли някоя торта? Твой любящ син, Соломон“. — Сгъна писмото. — Беше на четиринайсет, когато ми го написа.
Хю осъзна, че Грийнборн страда ужасно, независимо от железния си самоконтрол.
— Помня онзи плъх — отбеляза сега. — Той буквално отхапа показалеца на Уотърфорд.
— Колко бих искал да мога да върна назад времето — спомена Грийнборн и Хю схвана, че самообладанието започва да му изневерява.
— Аз вероятно съм един от най-старите приятели на Соли — подхвърли.
— Напълно вярно. Той винаги ти се е възхищавал, макар да беше по-млад от него.
— Нямам представа защо. Но пък и той винаги бе готов да си мисли най-доброто за хората.
— Беше прекалено мек и добродушен.