Самата Огъста пък не бе доволна от „Уайтхейвън хаус“. Тя искаше дворец на „Пикадили“ като този на семейство Грийнборн. Във фамилия Пиластър обаче все още властваше методисткото, пуританско чувство за мярка. Джоузеф бе заявил, че „Уайтхейвън хаус“ е предостатъчно луксозна за всекиго, дори за най-богатия. Сега къщата принадлежеше на Едуард. Може би Огъста щеше да го убеди да я продаде и да купи друга, още по-разкошна.
Когато Хю слезе за закуска, майка му вече бе там. Тя бе пристигнала от Фолкстън вчера заедно с Доти. Хю я целуна и седна, а пък тя попита без предисловие:
— Хю, как мислиш, дали той я обича истински?
Нямаше нужда да пита кого има предвид майка му. Доти, която сега бе на двайсет и три години, бе сгодена за лорд Ипсуич, най-големия син на херцога на Норич. Ник Ипсуич бе наследник на разореното херцогство и Мама се страхуваше, че иска Доти само заради парите й — или по-точно тези на брат й.
Хю се вгледа в майка си с привързаност. Тя все още се обличаше в черно, двайсет и четири години след смъртта на баща му. Косата й вече бе напълно побеляла, но в неговите очи все още бе красавица.
— Обича я, мамо — увери я.
Тъй като Доти нямаше баща, Ник бе дошъл при Хю, за да поиска официално ръката й. В такива случаи обикновено адвокатите на двете страни изготвяха предбрачното споразумение, преди годежът да бъде потвърден. Ник обаче бе настоял да постъпят по обратния начин.
— Обясних на госпожица Пиластър, че съм бедняк — бе казал той на Хю, — а тя отвърна, че познава и бедността и охолство, и смята, че щастието идва от хората, с които си, а не от парите, които притежаваш.
Тези възгледи бяха прекалено идеалистични, а и Хю със сигурност щеше да даде на сестра си щедра зестра. Въпреки това бе щастлив, като узна, че Ник искрено обича Доти, независимо дали е бедна или богата.
Огъста бе бясна, че Доти ще сключи толкова добър брак. Когато бащата на Ник умреше, Доти щеше да бъде херцогиня, а тази титла бе много по-висока от графиня.
Доти слезе няколко минути по-късно. Тя бе пораснала и се бе превърнала в жена, каквато Хю изобщо не бе очаквал. Свенливото кискащо се момиченце сега бе знойна, тъмнокоса красавица, чувствена и със силна воля, която бързо избухваше. Хю предполагаше, че голяма част от младите мъже се плашат от нея, което вероятно бе и причината на двайсет и три години все още да не е омъжена. Ник Ипсуич обаче притежаваше една особена, кротка сила — той нямаше нужда от покорна и отстъпчива съпруга, за да я подхранва. Хю смяташе, че двамата ще имат страстен, наситен с караници брак, пълна противоположност на неговия собствен.
Ник се появи навреме за уговорката в десет часа, докато те още седяха на масата за закуска. Хю го бе помолил да дойде. Ник се настани до Доти и взе чаша кафе. Той бе интелигентен млад мъж на двайсет и две години, който тъкмо се бе върнал от Оксфорд. Там, за разлика от повечето млади аристократи, бъдещият херцог съвестно бе полагал изпитите си и бе получил диплома. Ник притежаваше типичната английска красота: имаше светла коса и сини очи, а чертите му бяха правилни и приятни. Нищо чудно, че Доти го гледаше, сякаш иска да го изяде. Хю им завиждаше заради тяхната простичка, изпълнена с плътско желание любов.
Хю смяташе, че е твърде млад, за да играе ролята на глава на семейството. Именно той обаче бе свикал тази среща, затова реши да мине направо на въпроса.
— Доти, с годеника ти имахме няколко доста продължителни разговора на тема пари.
Мама се изправи с намерението да ги остави насаме, но Хю я спря:
— Мамо, в днешно време жените трябва да разбират от пари — така е модерно.
Тя му се усмихна, сякаш смяташе думите му за хлапашка глупост, но въпреки това седна отново на мястото си, а Хю продължи:
— Както всички знаете, преди Ник е планирал да направи професионална кариера — да положи изпитите за адвокат, тъй като вече не може да се издържа с приходите от херцогството.
Като банкер Хю чудесно разбираше как точно бащата на Ник е изгубил всичко. Херцогът бе напредничав едър земевладелец. По време на земеделския разцвет в средата на века, той бе заел много пари, за да финансира подобренията в земите си: канализация и отводнителни системи, разчистване и подмяна на много километри жив плет, закупуване на скъпи, захранвани с пара машини за вършеене, косене и прибиране на реколтата. После обаче, през седемдесетте години на деветнайсети век, бе настъпила голямата земеделска депресия, която продължаваше и досега, през деветдесетте. Цената на обработваемата земя страшно бе спаднала и сега земите на херцога струваха по-малко от сумата, за която ги бе ипотекирал.