Сега бе ред на Огъста да се възмути.
— Едуард не е по-лош от всеки друг!
Хю огледа лицата около масата, като задържаше погледа на всеки един от мъжете за няколко секунди, преди да се премести на следващия.
— Има ли тук някой, който с ръка на сърцето би заявил, че Едуард е най-способният банкер сред нас?
В продължение на цяла минута никой не се обади.
Най-накрая Огъста каза:
— Южноамериканските облигации на Едуард спечелиха цяло състояние за банката.
Хю кимна.
— Вярно е, че през последните десет години продадохме много южноамерикански облигации на стойност милиони лири, а пък Едуард отговаря за всичко, свързано с Южна Америка. Това обаче са опасни пари. Хората купуват тези облигации, защото вярват на банка „Пиластър“. Ако обаче дори само едно от тези правителства просрочи плащането на лихвата по заема си, стойността на всички южноамерикански облигации ще се срине — и вината ще падне върху нашата банка. Заради успеха на Едуард в продажбата на тези облигации, в момента нашата репутация, която е най-ценният ни актив, се намира в ръцете на банда жестоки деспоти и генерали, които не могат дори да четат.
Хю усети, че твърде много се е отдал на емоциите си. Но лично бе помагал за изграждането на репутацията на банката — със собствения си ум и работата си — затова толкова се ядосваше, че Огъста е склонна да я застраши.
— Ти пък продаваш северноамерикански облигации — отбеляза Огъста. — Риск винаги има. Това е същността на банкерството.
Говореше победоносно, сякаш го бе хванала натясно.
— Съединените американски щати имат модерно демократично правителство, огромни природни богатства и никакви врагове. Сега, след като премахнаха робството, няма причини страната да не бъде напълно стабилна през следващите сто години. За Южна Америка пък важи тъкмо обратното. Тя представлява сбирщина от воюващи една с друга диктатури, всяка от които може да се промени в рамките на десет дена. И в двата случая има риск, но в Северна той е много по-малък. В действителност същността на банкерството е да се преценяват рисковете.
— Ти просто завиждаш на Едуард — винаги си му завиждал! — заяви Огъста.
Хю се зачуди защо другите партньори продължават да мълчат. И веднага щом си зададе този въпрос, осъзна, че Огъста вероятно е разговаряла с тях предварително. Но… едва ли ги бе убедила да приемат Едуард за старши партньор — нали? Той започна сериозно да се безпокои.
— Какво ви е казала? — попита рязко. Изгледа подред всеки един. — Уилям? Джордж? Хари? Хайде, изплюйте камъчето! Обсъдили сте го, преди да се съберем, и Огъста ви е подкупила!
Всички отвърнаха глуповато на погледа му. Най-накрая се обади Уилям:
— Никой никого не е подкупвал, Хю. Само че Огъста и Едуард ясно дадоха да се разбере, че ако Едуард не стане старши партньор, ще… — Той като че ли се засрами и замълча.
— Хайде, казвай! — нареди Хю.
— Ще изтеглят капитала си от банката.
— Какво?! — изуми се Хю.
Изтеглянето на личния ти капитал от банката се считаше за смъртен грях в това семейство: собственият му баща го бе направил и така и никога не му простиха. Фактът, че Огъста се е решила (дори да бе само заплаха) на подобна стъпка, бе удивителен — и показваше, че е ужасно сериозна.
Те двамата с Едуард контролираха приблизително четирийсет процента от капитала на банката, над два милиона лири. Ако изтеглеха парите си в края на финансовата година, както бяха задължени по закон, банката щеше да осакатее.
Наистина бе стряскащо, че Огъста бе готова да отправи такава заплаха; а още по-ужасно бе, че партньорите са склонни да отстъпят пред шантажа й.
— Така й предавате цялата власт! — възкликна той. — Ако й позволите да го направи този път, тя ще го стори отново. Винаги, когато иска нещо, просто ще ви заплаши, че ще изтегли капитала си — и вие ще клекнете. Защо директно не я направите старши партньор?!
— Не смей да говориш така за майка ми! — развилня се Едуард. — Дръж се възпитано!
— Да вървят по дяволите обноските! — грубо отвърна Хю. Знаеше, че не е добра идея да си изпуска така нервите, но беше твърде ядосан, за да замълчи. — На път сте да съсипете една страхотна банка. Огъста е сляпа, Едуард е тъп, а останалите сте прекалено страхливи, за да ги спрете! — Избута назад стола си и се изправи, след което хвърли салфетката си на масата като предизвикателство за дуел. — Е, тук има един човек, който няма да се остави да го сплашват и тормозят!