Мейзи чувстваше известна отговорност за катастрофалното посещение на Емили в публичния дом на Ейприл в „Нощта на маските“, когато тя не бе успяла да съблазни собствения си съпруг. От онази вечер Емили и отвратителният Едуард водеха дискретния отделен живот на заможните двойки, които се мразят.
Тази сутрин очите на Емили ярко блестяха. Тя очевидно бе превъзбудена. Седна на стола, после отново се изправи и провери дали вратата е плътно затворена. Едва тогава каза:
— Влюбих се.
Мейзи не бе убедена, че това е непременно добра новина, но въпреки това отвърна:
— Прекрасно! И в кого?
— Робърт Чарлзуърт. Той е поет и пише статии на тема италианското изкуство. През по-голямата част от годината живее във Флоренция, но в момента е наел една къща в нашето селце — харесва Англия през септември.
Мейзи си помисли, че Робърт Чарлзуърт очевидно има достатъчно пари, за да живее добре, без да се налага да върши истинска работа. На глас обаче каза:
— Явно е изключително романтичен.
— О, той е толкова одухотворен и сантиментален — сигурна съм, че много би го харесала!
— Без съмнение е така — съгласи се Мейзи, макар в действителност да не можеше да понася сантиментални поети с лични приходи, например от рента. Въпреки това истински се радваше за Емили, която не заслужаваше лошия си късмет досега. — Стана ли вече негова любовница?
Емили се изчерви.
— О, Мейзи, винаги задаваш такива неудобни въпроси! Естествено, че не съм!
За Мейзи бе наистина удивително, че след случилото се в „Нощта на маските“, Емили е в състояние да се засрамва или да се чувства неловко от каквото и да било. Същевременно опитът я бе научил, че именно тя, Мейзи, е странната в това отношение. Повечето жени бяха в състояние да си затворят очите и да забравят абсолютно всичко, ако наистина го искаха. Мейзи обаче не притежаваше търпението за учтиви евфемизми и тактични увъртания. Ако искаше да научи нещо, просто питаше.
— Ами — отсече тя безцеремонно, — не можеш да му станеш съпруга, нали?
Отговорът обаче я изненада.
— Именно затова дойдох при теб — отвърна Емили. — Знаеш ли как се анулира брак?
— Божичко! — Мейзи се замисли за миг. — На основанието, че бракът никога не е консумиран, предполагам?
— Да.
Мейзи кимна.
— Да, знам как се прави.
Не бе изненадващо, че Емили бе дошла при нея за правен съвет. Адвокати-жени нямаше, а всеки мъж вероятно веднага щеше да отиде при Едуард и да му разправи всичко. Мейзи се бореше за правата на жените и бе изучавала настоящия закон, третиращ брака и развода.
— Ще се наложи да минеш през Отдела за наследствени, бракоразводни и военноморски дела на Върховния съд — каза й. — И ще трябва да докажеш, че Едуард е импотентен при всякакви обстоятелства, не само с теб.
Емили посърна.
— О, боже — промълви тя. — И двете знаем, че това не е вярно.
— А и фактът, че вече не си девица, ще бъде голям проблем.
— Тогава е безнадеждно — отрони нещастно Емили.
— Единственият начин е да убедиш Едуард да ти съдейства. Смяташ ли, че би го направил?
Лицето на Емили отново се проясни.
— Може би.
— Ако подпише клетвена декларация, че е импотентен и се съгласи да не пречи на анулирането на брака, съдът няма да оспорва представените от теб доказателства.
— В такъв случай все някак ще го накарам да подпише. — На лицето на Емили изведнъж се изписа упоритост и Мейзи си припомни, че понякога тя проявяваше неочаквано силна воля.
— Бъди предпазлива. Подобен заговор между съпрузи е противозаконен, а има и един съдебен служител, наричат го „прокторът на кралицата“, който изпълнява ролята на полицай по бракоразводните дела.
— После ще мога ли да сключа брак с Робърт?
— Да. Липсата на консумация на брака е достатъчно основание за цялостен развод, включително според църковния закон. Ще мине приблизително година, докато делото стигне съда, а след това трябва да се изчака още шест месеца до окончателното съдебно решение за развода, но накрая ще можеш отново да сключиш брак.
— О, надявам се да се съгласи!
— Какви чувства изпитва към теб?
— Мрази ме.
— Смяташ ли, че ще се радва да се отърве от теб?
— Не мисля, че го е грижа, стига да не му заставам на пътя.
— А ако започнеш да му се пречкаш?