Мейзи не бе съгласна.
— Хората трябва да сграбчват щастието, където и когато могат. Имаме само един живот, в крайна сметка.
— Да, но когато сграбчиш щастието си, може да изгубиш нещо дори по-ценно — почтеността си.
— Твърде абстрактно е за мен — пренебрежително отвърна Мейзи.
— Същото бе и за мен преди години, през онази нощ в дома на Кинго. Тогава, ако ми бе позволила, с готовност щях да предам доверието на Соли. С годините обаче нещата ми се изясниха и тази представа стана съвсем конкретна. Струва ми се, че сега ценя почтеността повече от всичко останало.
— Но какво представлява тя всъщност?
— Означава да казваш истината, да спазваш обещанията си и да поемаш отговорност за грешките си. В бизнеса е същото като в ежедневието и дома. Става дума за това да си такъв, какъвто твърдиш, че си. И да правиш онова, което си казал, че ще направиш. Един банкер не бива да лъже, дори и другите да го правят. А пък ако съпругата му не може да му вярва, кой би могъл?
Мейзи започваше да се ядосва на Хю, но се чудеше защо е така. Известно време седя мълчаливо, загледана през прозореца към потъналите в здрач лондонски предградия. Какво бе останало в живота му сега, когато напускаше банката? Не обичаше съпругата си, а тя не обичаше децата им. Защо не искаше да открие щастие в ръцете на Мейзи — жената, която винаги бе обичал?
На гара „Падингтън“ Хю я придружи до пиацата за файтони и й помогна да си наеме един и да се качи. Докато се сбогуваха, тя задържа ръцете му и каза:
— Ела у дома с мен.
Той се натъжи и поклати глава.
— Ние се обичаме — винаги сме се обичали — започна да го умолява Мейзи. — Ела с мен, пък да става, каквото ще!
— Да, но животът ни е изтъкан от решения и последствията от тях, нали?
— Хю! Моля те!
Той издърпа ръцете си и отстъпи назад.
— Сбогом, скъпа Мейзи.
Тя безпомощно се вгледа в него. Годините потискан копнеж я застигнаха наведнъж. Ако бе достатъчно силна физически, щеше да го сграбчи и да го завлече насила във файтона. Имаше чувството, че ще полудее от безсилие.
Мейзи можеше да остане на стоянката до края на вечността, но Хю направи знак на кочияша и нареди:
— Карай.
Мъжът шибна коня с камшика си и колелата се завъртяха.
Миг по-късно Хю се изгуби от погледа й.
III
През тази нощ Хю не спа добре. Непрекъснато се будеше и отново и отново прехвърляше в ума си разговора с Мейзи. Искаше му се да се бе предал на желанието и да я бе последвал у тях. В момента можеше да спи в прегръдките й, с глава на гърдите й, вместо да се върти сам в леглото си.
Притесняваше го обаче и нещо друго. Имаше чувството, че тя е споменала нещо важно, нещо изненадващо и зловещо, чието значение му бе убягнало в онзи конкретен момент. Все още не можеше да се сети какво е точно.
Бяха разговаряли за банката и за това, че Едуард ще стане старши партньор; за титлата на Едуард; за плана на Емили да поиска анулиране на брака си; за нощта в „Кингсбридж Менър“, когато без малко да правят любов; за несъвместимите ценности — почтеността и щастието… Точно къде бе онова жизненоважно откровение?
Опита се да възстанови разговора, да си го припомни отзад напред. „Ела у дома с мен“… „Хората трябва да сграбчват щастието, където и когато могат“… „Емили се кани да поиска анулиране на брака от Едуард“… „Сега бедната Емили е лейди Уайтхейвън“… „Даваш ли си сметка, че ако Бен Грийнборн бе получил титлата, както трябваше да стане, Бърти щеше да я наследи?“…
Не, пропуснал бе нещо. Едуард бе получил титлата, която би трябвало да принадлежи на Бен Грийнборн — само че Огъста бе попречила това да се случи. Тя бе организирала цялата противна пропаганда в пресата, под надслов „Може ли един евреин да стане лорд?“. Хю не го бе осъзнал тогава, макар че сега, като се замисли за миналото си каза, че е трябвало да се сети. Обаче уелският принц бе научил отнякъде и бе споменал на Мейзи и Соли.
Хю продължи да се върти неспокойно. Защо това откритие бе толкова важно? То бе просто още един пример за жестокостта на Огъста. В онзи момент бяха успели да го запазят в тайна. Само че Соли бе разбрал…
Хю рязко седна на леглото си и се втренчи в мрака.
Соли бе научил.
Ако Соли бе разбрал, че семейство Пиластър е отговорно за кампания за расова омраза в пресата, насочена срещу баща му, никога повече нямаше да работи с банка „Пиластър“. И в частност щеше веднага да отмени емисията на облигации за железопътната линия „Санта Мария“. Също така би уведомил Едуард, че се отказва от сделката. А пък Едуард щеше да каже на Мики.