Тя обаче искаше да говори с него за нещо важно и не бе в настроение да се съобразява особено.
— Какъв е този слух, че Емили иска анулиране на брака?! — попита го.
— Иска да се омъжи за друг — отвърна глухо Едуард.
— Не може да го направи! Та тя е омъжена за теб!
— Ами, не съвсем — каза Едуард.
За какво, за бога, говореше? Колкото и да го обичаше, от време на време той ужасно я дразнеше.
— Не ставай глупав — избухна Огъста. — Естествено, че е омъжена за теб.
— Ожених се за нея, само защото ти така искаше. А пък тя се съгласи, само защото родителите й я накараха. Никога не сме се обичали, освен това… — Той се подвоуми за миг, след което изтърси: — Така и не консумирахме брака.
Значи това бе имал предвид! Огъста се смая, че синът й се осмелява да говори направо за сексуалния акт: подобни неща не се казваха пред дами. Въпреки това не се изненада, че бракът им е преструвка, беше се досетила за това още преди години. Само че нямаше да остави Емили да се измъкне.
— Не можем да си позволим скандал — твърдо заяви тя.
— Няма да стане скандал…
— Естествено, че ще стане! — излая тя, вбесена от недалновидността му. — Цял Лондон ще говори за това в продължение на поне година, а и вестниците ще го раздухат.
Сега Едуард бе лорд Уайтхейвън, а скандалите за сексуалния живот на благородниците бяха тъкмо такава сензация, каквато търсеха любимите на прислугата седмични жълти издания.
— Ама не смяташ ли, че Емили има право на свободата си? — попита нещастно Едуард.
Огъста не обърна внимание на този немощен призив за справедливост.
— Може ли да те принуди?
— Иска да подпиша документ, в който признавам, че бракът никога не е бил консумиран. След това, очевидно, нещата следват от само себе си.
— А ако откажеш да подпишеш?
— Тогава става по-сложно. Тези неща трудно се доказват.
— В такъв случай, всичко е уредено. Нямаме причина за притеснения. Хайде да говорим на друга, не така смущаваща тема.
— Но…
— Кажи й, че няма да получи анулиране. Не искам дори да чувам за това, в никакъв случай!
— Добре, майко.
Тя се изненада от бързата му капитулация. Макар почти винаги накрая да ставаше онова, което Огъста искаше, обикновено Едуард се съпротивляваше повече. Вероятно го тревожеха някакви други проблеми.
— Какво има, Теди? — попита го по-меко.
Той въздъхна тежко.
— Хю ми каза нещо направо ужасно — обясни.
— Какво?
— Твърди, че Мики е убил Соли Грийнборн.
Огъста потрепери. Но макар да бе ужасена, изпитваше и любопитство.
— Как е възможно? Та Соли бе прегазен!
— Хю казва, че Мики го е блъснал пред онази карета.
— Вярваш ли на това?
— Мики беше с мен онази вечер, но може да се е измъкнал за няколко минути. Възможно е. Ти как мислиш, майко, дали е истина?
Огъста кимна. Мики бе опасен и притежаваше смелост: именно това го правеше толкова привлекателен. Тя изобщо не се съмняваше, че Мики е способен да извърши подобно дръзко убийство — и да му се размине.
— На мен ми е трудно да го приема — отбеляза Едуард. — Зная, че в някои отношения Мики е истински дявол, но да си мисли човек, че би убил…
— Напълно в състояние е да го направи — каза Огъста.
— Откъде си толкова сигурна?
Едуард изглеждаше така трогателно безпомощен, че Огъста се изкуши да сподели с него собственото си тайно знание. Дали това бе умно решение? Нямаше да навреди. Шокът от разкритието на Хю сякаш бе накарал Едуард да се замисли повече от обичайното. Може би истината щеше да му помогне, да го направи по-сериозен. Затова реши да му каже.
— Мики уби чичо ти Сет — обясни тя.
— Мили боже!
— Задуши го с една възглавница. Хванах го на местопрестъплението. — Огъста усети прилив на топлина в слабините си, когато си припомни последвалата случка.
— Но защо му е било на Мики да убива чичо Сет? — зачуди се Едуард.
— Той много бързаше да изпрати онези пушки в Кордоба, не помниш ли?
— Спомням си.
През следващите няколко минути Едуард запази мълчание. Огъста затвори очи и отново преживя онази продължителна, луда прегръдка с Мики, в стаята с мъртвия възрастен мъж.