Плановете бяха направени. Армията на Миранда щеше да се спусне на юг с железницата и да обсади столицата. Едновременно с това щяха да нападнат Милпита, пристанището на тихоокеанския бряг, което обслужваше столицата.
Само че революциите струваха пари. Папа бе наредил на Мики да издейства най-големия заем досега, два милиона лири стерлинги, за да купи оръжия, боеприпаси и продоволствия за гражданска война. В замяна бе обещал несравнима награда. Когато Папа станеше президент, Мики щеше да бъде министър-председател и да властва над всички, с изключение на самия Папа. Освен това Папа щеше да обяви Мики за свой официален наследник и така той щеше да стане президент след смъртта му.
А това бе всичко, което някога бе искал.
Щеше да се върне в страната си като победоносен герой, наследника на трона, дясната ръка на президента, господар и безпрекословен владетел на братовчедите и чичовците си и — това бе най-сладкото — на по-големия си брат.
Но сега всичко това бе застрашено от Едуард.
Едуард бе от жизненоважно значение за плана. Мики бе дал на „Пиластър“ неофициален монопол над бизнеса с Кордоба, за да засили влиянието и престижа на Едуард в банката. Планът му бе проработил: сега Едуард бе старши партньор, което никога не би постигнал без чужда помощ. Същевременно обаче никой друг от лондонската финансова общност не бе получил възможност да се специализира в работата с Кордоба. Съответно другите банки смятаха, че не познават достатъчно страната, за да инвестират в нея. Освен това бяха двойно по-подозрителни към всеки проект, който Мики им предлагаше, защото решаваха, че „Пиластър“ вече го е отхвърлила. Мики се бе опитал да набира пари за Кордоба чрез други банки, но те винаги му отказваха.
Съответно сърденето на Едуард бе силно обезпокоително. Заради него Мики имаше проблеми със съня. И тъй като Огъста отказваше — или не бе в състояние — да хвърли светлина върху причините за проблема, Мики нямаше кого да попита, тъй като той самият бе единственият близък приятел на Едуард.
Докато седеше, пушеше и се тревожеше, изведнъж забеляза Хю Пиластър. Часът бе седем, а Хю бе с вечерно облекло и пиеше сам питието си. Вероятно щеше да се срещне с някого за вечеря.
Мики не харесваше Хю и знаеше, че чувството е взаимно, само че бе възможно Хю да знае какво става. А пък Мики нямаше да загуби нищо, ако го попита. Така че се изправи и отиде до неговата маса.
— Добър вечер, Пиластър — поздрави.
— Добра да е, Миранда.
— Да си виждал братовчед си Едуард напоследък? Той сякаш изчезна.
— В банката идва всеки ден.
— А!
Мики се поколеба. След като Хю не го покани на масата си, той попита:
— Може ли? — и седна, без да дочака отговор. После снижи глас и се поинтересува: — Случайно да знаеш дали не съм сторил нещо, с което да го обидя?
Хю се замисли за кратко, след което отговори:
— Не се сещам за причина да не ти кажа. Едуард разбра, че ти си убил Питър Мидълтън и си го лъгал за убийството в продължение на двайсет и четири години.
Мики без малко да скочи от стола си. Как, по дяволите, истината бе излязла наяве? За малко да зададе въпроса на глас, но се сети, че ако го направи, все едно признава вината си. Вместо това се престори на силно разгневен и рязко се изправи.
— Ще забравя, че си казвал подобно нещо — отсече и излезе от стаята.
Отне му само няколко минути да осъзнае, че и сега няма нужда да се страхува от полицията, не бе в по-голяма опасност отпреди. Никой не бе в състояние да докаже, че той е извършил убийството. Освен това то бе станало толкова отдавна, че нямаше смисъл отново да се започва разследване. Истинската опасност бе, че Едуард щеше да откаже да пусне емисията за заема от два милиона лири, от които се нуждаеше Папа.
Трябваше да получи прошка от Едуард. А за тази цел бе нужно да се срещне с него.
Не можеше да направи нищо още същата вечер, защото трябваше да посети дипломатическия прием във френското посолство, както и да присъства на вечеря с няколко членове на парламента от консерваторската партия. На другия ден обаче отиде в „При Нели“ още по обед, събуди Ейприл и я убеди да изпрати на Едуард бележка, в която му обещаваше „нещо специално“, ако дойде вечерта в публичния дом.
Мики нае най-хубавата стая на Ейприл и запази настоящата любимка на Едуард — слабо момиче с къса коса на име Хенриета. Нареди й да си сложи мъжко вечерно облекло с цилиндър, защото Едуард намираше това за секси.