В девет и половина вечерта той бе готов и очакваше Едуард. В стаята имаше грамадно легло с колони и балдахин, два дивана, голяма камина с богато украсена облицовка, обичайния умивалник, както и няколко ярки и крайно неприлични картини, на които се виждаше как служителят в една погребална агенция извършва най-различни сексуални действия с бледия труп на красиво младо момиче. Мики се бе излегнал на тапицирания с кадифе диван, облечен в копринен халат. Отпиваше от чаша с бренди, а до него бе седнала Хенриета.
Тя скоро се отегчи.
— Харесват ли ви тези картини? — попита го.
Той сви рамене, без да казва нищо. Нямаше желание да разговаря с нея. Мики изпитваше твърде слаб интерес към жените като такива. Самият сексуален акт бе монотонен и скучен механичен процес. Всъщност му харесваше единствено властта, която сексът му даваше. И жените, и мъжете винаги се влюбваха в него, а пък той не се уморяваше да използва страстта им, за да ги контролира, използва и унижава. Дори младежкото му увлечение по Огъста Пиластър отчасти бе желание да укроти и обязди една буйна дива кобила.
От тази гледна точка Хенриета не можеше да му предложи нищо: да я контролира не бе никакво предизвикателство, тя не притежаваше нищо, заради което да я използва, а унижението на такова низше същество като проститутка изобщо не носеше удовлетворение. Затова Мики продължи мълчаливо да си пуши пурата и да се чуди притеснено дали Едуард ще дойде.
Измина час, после още един. Мики започна да губи надежда. Можеше ли да се добере до Едуард по някакъв друг начин? Много бе трудно да се срещнеш с човек, който наистина не иска да се вижда с теб. В дома му щяха да отговарят, че „не си е вкъщи“, а на работното му място — че е зает. Мики можеше да го причака пред банката и да го хване, когато излиза за обяд, но подобни действия бяха недостойни, освен това бе възможно Едуард просто да го подмине. Рано или късно щяха да се срещнат на някакво обществено събитие, но дотогава можеха да минат седмици, а Мики не разполагаше с толкова време.
И тогава, малко преди полунощ, Ейприл надникна в стаята и съобщи:
— Той пристигна.
— Най-после! — възкликна Мики с облекчение.
— Поръча си питие, но каза, че не иска да играе карти. Предполагам, че след няколко минути ще дойде при теб.
Напрежението на Мики нарасна. Извършил бе предателство, при това възможно най-ужасното. Оставил бе Едуард да страда в продължение на четвърт век, измъчван от мисълта, че е убил Питър Мидълтън — при условие, че убиецът бе самият Мики. Провинението бе твърде сериозно; искаше твърде много от Едуард.
Но Мики имаше план как да спечели прошката му.
Разположи Хенриета на дивана. Накара я да седне с кръстосани крака и ниско нахлупен над очите цилиндър. Запали й цигарата, намали пламъка на газената лампа, след което отиде и седна на леглото, зад вратата.
Малко по-късно Едуард наистина дойде. На слабата светлина не забеляза седналия на леглото Мики. Спря на прага, огледа Хенриета, след което попита:
— Здравейте, но… кой сте?
Тя вдигна поглед и поздрави:
— Здрасти, Едуард.
— А, ти ли си — каза той. Влезе и затвори вратата. — Е, какво е онова „специално нещо“, за което спомена Ейприл? Теб и преди съм те виждал във фрак.
— „Специалното нещо“ съм аз — обясни Мики и стана от леглото.
Едуард се намръщи.
— Не искам да се виждам с теб — заяви той и се обърна към вратата.
Мики му препречи пътя.
— Поне ми кажи причината! Приятели сме от толкова време…
— Научих истината за Питър Мидълтън.
Мики кимна.
— Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня?
— Че какво има за обясняване?
— Ами, как направих такава ужасна грешка… и защо никога не събрах смелост да си я призная.
Едуард се инатеше, затова Мики продължи да го увещава:
— Седни поне за минутка до Хенриета, и нека ти обясня.
Едуард се поколеба и Мики побърза да прибави:
— Моля те?
Едуард се отпусна на дивана.
Мики отиде до бюфета и му наля чаша бренди. Едуард я пое и леко кимна. Хенриета се премести по-близо до него и го хвана за ръката. Той отпи от брендито, огледа се и отсече:
— Мразя ги тези картини!
— И аз — обади се Хенриета, — от тях ме побиват тръпки.
— Млъквай, Хенриета! — сряза я Мики.
— Съжалявам, че изобщо казах нещо — тросна му се тя.
Мики седна на дивана отсреща и насочи вниманието си единствено към Едуард.