— Сбърках жестоко, заблудих те и те предадох — започна той. — Обаче тогава бях на шестнайсет години, а двамата с теб сме били приятели през почти целия си живот. Нима наистина ще захвърлиш приятелството ни заради едно-единствено училищно прегрешение?
— Можеше да ми кажеш истината по всяко време през последните двайсет и пет години! — възмутено възкликна Едуард.
Мики си придаде тъжно изражение.
— Можех да го направя, а и със сигурност трябваше. Само че веднъж като кажеш подобна лъжа, е много трудно да си вземеш думите обратно. Истината щеше да разруши приятелството ни.
— Това не е сигурно — отвърна Едуард.
— Е, нали сега така стана?
— Да — отвърна Едуард, но гласът му потрепери неуверено.
Мики осъзна, че моментът е дошъл.
Изправи се и смъкна халата от гърба си.
Знаеше, че изглежда добре: тялото му все още бе стройно, а кожата му — съвсем гладка, с изключение на къдравите косъмчета по гърдите и слабините му.
Хенриета веднага стана от дивана и коленичи пред него. Мики наблюдаваше Едуард, в чиито очи проблесна желание. После обаче Едуард се намръщи упорито и отвърна поглед.
Изпаднал в отчаяние, Мики изигра последната си карта.
— Остави ни насаме, Хенриета — нареди той.
Тя се стресна и изненада, но се изправи и излезе. Едуард се вгледа в Мики и попита:
— Защо го направи?
— Че за какво ни е тя? — отвърна на въпроса с въпрос Мики. Приближи се още до дивана, така че слабините му бяха само на сантиметри от лицето на Едуард. Пресегна се, внимателно постави длан върху главата на Едуард и нежно го погали по косата. Едуард не помръдна.
— Без нея ни е по-добре — добави Мики. — … Нали?
Едуард преглътна с усилие, но пак не каза нищо.
— Нали така? — настойчиво повтори Мики.
Най-после Едуард отговори.
— Да — прошепна той. — Да.
Следващата седмица Мики за първи път влезе в изпълнената с приглушено достойнство „зала на партньорите“ в банка „Пиластър“.
В продължение на седемнайсет години им осигуряваше работа, но когато дойдеше в банката, го въвеждаха в някоя от останалите стаи, след което караха най-близкия разносвач да доведе Едуард от стаята на партньорите. Мики подозираше, че ако бе англичанин, щяха да го допуснат в тази вътрешна светая светих много по-бързо. Той обичаше Лондон, но знаеше, че винаги ще си остане пришълец тук.
Обхванат от нервност, той нареди плановете за пристанище „Санта Мария“ на голямата маса в средата на помещението. На скиците се виждаше изцяло нов пристан на атлантическия бряг на Кордоба, с докове за поправка на кораби и връзка с железопътната линия.
Естествено, нито едно от тези неща нямаше да бъде построено. Двата милиона лири щяха да отидат право във военната хазна на Миранда. Самото проучване обаче бе истинско и чертежите бяха професионално направени. Ако това бе реално предложение, от проекта вероятно щяха дори да се изкарат пари.
То обаче не бе честно; всъщност вероятно се класираше като най-амбициозната измама в историята.
Мики им обясняваше за строителни материали, разходи за заплати на работниците, митнически тарифи и очаквани приходи, а същевременно се бореше поне на външен вид да остане спокоен. Цялата му кариера, бъдещето на семейството му и съдбата на родината му зависеха от решението, което щеше да се вземе днес в тази стая.
Партньорите също бяха напрегнати. Тук бяха всичките шестима: двамата, които бяха сключили брак с жени от семейството — майор Хартшорн и сър Хари Тонкс; Самюъл, дъртата „кралица“; Младия Уилям и Едуард, и Хю.
Определено предстоеше битка, но шансовете бяха на страната на Едуард, тъй като той бе старши партньор. Майор Хартшорн и сър Хари винаги постъпваха, както им наредяха съпругите им, а пък двете Пиластър следваха заповедите на Огъста, така че и двамата щяха да подкрепят Едуард. Самюъл вероятно щеше да застане зад Хю. Единствено Младия Уилям бе непредсказуем.
Едуард бе изпълнен с ентусиазъм, както и се очакваше. Той бе простил на Мики, двамата отново бяха най-добри приятели, а пък това бе първият му сериозен проект, откакто бе станал старши партньор. Доволен бе, че бе спечелил подобна голяма сделка за банката още след поемането на поста.
След него се обади сър Хари:
— Предложението е внимателно обмислено, а пък ние работим успешно с кордовски облигации вече цяло десетилетие. На мен проектът ми изглежда обещаващ.