Мики забеляза, че Едуард се кани да смаже тази идея още в зародиш, но в този миг се обади Уилям:
— Какво имаш предвид, Хю?
— Искам да попитам нещо Едуард — каза Хю. — Уверен ли си, че можем да продадем всички, или поне повечето облигации от тази емисия?
— Да, ако цената е добра — отвърна Едуард. Изражението му ясно показваше, че няма представа накъде бие Хю.
Изведнъж Мики бе обхванат от ужасното предчувствие, че Едуард ще бъде надхитрен.
Хю продължи:
— Защо в такъв случай не продаваме акциите на комисионен принцип, вместо да гарантираме емисията?
Мики сподави едно проклятие. Не това искаше той. Обикновено, когато някоя банка пускаше облигации на стойност примерно един милион лири, всъщност се съгласяваше да изкупи непродадените акции и по този начин гарантираше, че заемополучателят ще вземе целия милион. В замяна на гаранцията си, банката смъкваше тлъст процент от парите. Другият метод бе да предложи облигациите за продажба, но без гаранция. При този вариант банката не поемаше никакъв риск, а комисионата й бе значително по-ниска. Но пък ако бъдеха продадени облигации на стойност само десет хиляди от въпросния милион, заемополучателят взимаше единствено тези десет хиляди лири. Рискът бе за искащия заема — а на този етап Мики не искаше никакви рискове.
— Хмм — изсумтя Уилям. — Това е добра идея.
„Хю е голям хитрец. Какво лукавство само!“, унило си помисли Мики. Ако бе продължил открито да се противопоставя на проекта, просто щяха да му наложат мнението на мнозинството. Той обаче бе предложил начин да намалят риска. Банкерите, с присъщата си консервативност, винаги предпочитаха по-малко рискования вариант на сделките.
— Ако ги продадем, ще спечелим около шейсет хиляди лири, въпреки занижената комисиона — прибави и сър Хари. — А пък ако не успеем да ги пласираме всичките, ще сме избегнали значителни загуби.
„Кажи нещо, Едуард!“, подкани го Мики наум. Едуард губеше контрол над срещата, но изглежда не знаеше как да си го върне.
— Освен това можем да запишем в протокола единодушно решение на партньорите — подхвърли Самюъл. — А пък така винаги е по-добре.
От всички страни се разнесе одобрително мърморене.
Отчаян, Мики взе думата:
— Не мога да обещая, че моите висшестоящи ще се съгласят с това. В миналото банката винаги е гарантирала облигациите по кордовските заеми. Ако решите изведнъж да промените политиката си… — Той се подвоуми, но само за миг: — Може да се обърна към друга банка.
Заплахата му бе безсъдържателна, но те нямаше откъде да го знаят.
— Това е ваше право — засегна се Уилям. — Възможно е някоя друга банка да прецени по различен начин рисковете.
Мики осъзна, че заплахата му само бе подтикнала опозицията да се обедини, затова побърза да добави:
— Ръководителите на страната ми високо ценят взаимоотношенията си с банка „Пиластър“ и не биха искали да ги застрашат.
— Ние се чувстваме по същия начин — вметна Едуард.
— Благодаря. — Мики си даде сметка, че няма какво повече да се каже.
Започна да навива картата на пристанището. Бяха го победили, но той още не бе готов да се предаде. Тези два милиона лири бяха ключът към президентството в родината му. Трябваше да ги получи.
Щеше да измисли нещо.
Едуард и Мики си бяха запазили маса за обяд в клуб „Каус“. Планът бе да отпразнуват там победата си, но сега нямаше какво да празнуват.
Когато Едуард пристигна, Мики вече бе измислил какво да направи. Единственият му шанс бе да убеди Едуард тайно да действа против решението на партньорите и да гарантира изкупуването на облигациите, без да им казва. Това бе скандално, безумно дръзко и вероятно подсъдно действие. Само че друг избор нямаше.
Мики вече бе заел мястото си на масата, когато пристигна Едуард.
— Много съм разочарован от случилото се тази сутрин в банката — веднага заяви Мики.
— Вината е на проклетия ми братовчед Хю! — отвърна Едуард, докато се настаняваше. После махна на един сервитьор и поръча: — Донесете ми чаша „Мадейра“.
— Проблемът е, че ако банката не гарантира емисията, пристанището може и да не бъде построено.
— Направих всичко възможно — жално го увери Едуард. — Ти сам видя, нали беше там.
Мики кимна. За нещастие думите му бяха верни. Ако Едуард бе великолепен манипулатор — като майка си, например — може би щеше да се пребори с Хю. Но пък ако Едуард бе такъв човек, нямаше да бъде пионка на Мики.