Огъста седна на египетския диван, като смяташе, че Мики ще се настани до нея. За нейно разочарование обаче, той седна отсреща й. Тя имаше чувството, че са я отхвърлили.
— Защо си дошъл? — попита го.
— С Едуард ще ходим да гледаме боксов мач.
— Не, няма. Той ще вечеря с маркиза на Хокасъл.
— А! — Мики замълча за миг. — Чудя се дали аз съм сбъркал… или той.
Огъста бе напълно сигурна, че отговорността е на Едуард; само че се съмняваше, че е било грешка. Той обичаше да гледа боксови мачове и вероятно бе планирал да се измъкне от уговорката за вечерята. Тя обаче щеше да го спре.
— Най-добре ще е да отидеш сам — предложи на Мики.
В очите му проблесна непокорно пламъче и за секунда Огъста си помисли, че ще й откаже. Тя се зачуди дали не губи влиянието си върху този млад мъж. Накрая обаче Мики се изправи, макар и съвсем бавно, и каза:
— В такъв случай ще тръгвам. Моля, обяснете на Едуард.
— Разбира се.
Само че вече бе прекалено късно. Преди Мики да е стигнал до вратата, влезе Едуард.
Огъста забеляза, че тази вечер кожата му е в особено лошо състояние. Обривът покриваше цялото му гърло и врата отзад до косата, като стигаше чак до едното му ухо. Този проблем я безпокоеше, но Едуард твърдеше, че според доктора нямало нищо тревожно.
С влизането той подхвърли, като потриваше в очакване ръце:
— С нетърпение чакам този мач!
— Едуард, не можеш да отидеш на мача! — заяви Огъста с най-авторитетния си тон.
На лицето му се изписа разочарование — все едно бе дете, на което са казали, че тази година Коледа няма да се празнува.
— И защо не? — попита той нещастно.
На Огъста й дожаля за него и без малко да отстъпи. После обаче тя се взе в ръце, накара сърцето си да замълчи и отсече:
— Прекрасно знаеш, че днес сме канени на вечеря у маркиз Хокасъл!
— Ама това не е точно тази вечер, нали?
— Напротив — и ти го знаеш.
— Няма да отида.
— Трябва да го направиш!
— Но нали снощи вечерях с Емили?
— Значи, заедно с днешната ще станат две поредни културни вечери.
— Защо, по дяволите, изобщо сме канени?
— Недей да проклинаш пред майка си! Канени сме, защото са приятели на Емили.
— Емили може да върви по… — Едуард срещна погледа на Огъста и млъкна насред изречението. — Кажи им, че съм болен.
— Не ставай смешен!
— Смятам, че би трябвало да ходя там, където искам, майко.
— Не можеш да обиждаш по този начин високопоставените хора!
— Искам да гледам бокс!
— Не може!
В този момент влезе Емили. Тя веднага забеляза колко е напрегната обстановката и попита:
— Какъв е проблемът?
Едуард избълва:
— Отивай да донесеш скапания документ, дето все ме караш да подпиша!
— За какво говориш? — намеси се Огъста. — Какъв документ?
— Декларацията, че съм съгласен с анулирането — отговори той.
Огъста се ужаси — и вбеси, защото осъзна, че нищо случило се тази вечер не е случайно. Емили го бе планирала, ход по ход. Целта й бе да ядоса Едуард до такава степен, че той да е склонен да подпише каквото и да е, само и само да се отърве от нея. Огъста дори й бе помогнала по невнимание с настояването си Едуард да изпълни социалните си задължения. Почувства се като глупачка: допуснала бе да я манипулират. А сега схемата на Емили бе на път да се осъществи…
— Емили! Остани тук! — нареди Огъста.
Емили се усмихна мило и излезе от салона.
Огъста се обърна към Едуард.
— Няма да се съгласяваш на анулиране на брака!
— Аз съм на четирийсет години, майко — отвърна той. — Ръководя семейния бизнес и това е моята къща. Не бива да ми казваш какво да правя.
Изражението на лицето му бе едновременно нацупено и упорито и на Огъста й хрумна ужасяващата мисъл, че може би за първи път през живота си той ще й се противопостави.
Тя започна да се плаши.
— Ела да седнеш тук, Теди — каза, вече по-меко.
Той изпълни молбата й с очевидно нежелание.
Огъста се протегна да го погали по бузата, но Едуард рязко се отдръпна.
— Ти не можеш да се грижиш сам за себе си — каза му. — Никога не си можел. Именно затова двамата с Мики винаги сме го правили заради теб, още откакто ходеше на училище.
На лицето му се изписа още по-силно упорство.
— А може би е време да престанете.