— Какви големи тегления е имало миналата седмица — за сума над един милион лири?
— Само едно — отвърна веднага чиновникът. — Компания „Пристанище Санта Мария“ изтегли един милион и осемстотин хиляди — стойността на емисията, минус комисионата.
Хю скочи на крака.
— Но те нямат толкова — събраха само четиристотин хиляди!
Клемоу пребледня.
— Емисията бе за облигации на стойност два милиона лири…
— Но тя не беше гарантирана, а чрез продажба с комисиона!
— Проверих баланса им — той беше милион и осемстотин.
— Проклятие! — изкрещя Хю. Всички чиновници се вторачиха в него. — Покажете ми счетоводната книга!
Втори чиновник в другия край на стаята измъкна друга голяма книга, донесе я на Хю и я отвори на страницата, на която пишеше „Компания «Пристанище Санта Мария»“.
Отдолу имаше само три записа: кредит за два милиона лири, дебит от двеста хиляди лири комисиона за банката, и трансфер на оставащите милион и осемстотин хиляди лири в друга банка.
Хю направо побесня. Парите ги нямаше. Ако просто беше станала грешка и бе отпуснат кредит на сметката на компанията, това лесно можеше да се поправи. Само че парите бяха изтеглени от банката още на следващия ден, което предполагаше внимателно планирана измама.
— Господ ми е свидетел, че някой ще влезе в затвора за това! — викна разярено той. — Кой е вписал тези операции?
— Аз, сър — отговори чиновникът, който му бе донесъл книгата. Мъжът трепереше от страх.
— По чие нареждане?
— Получих обичайната документация. Всичко беше наред.
— А от кого?
— От господин Оливър.
Саймън Оливър бе от Кордоба, освен това бе братовчед на Мики Миранда. Хю веднага заподозря, че Мики стои зад измамата.
Не искаше да продължава с разследването в присъствието на двайсет чиновници. Вече съжаляваше, че е допуснал да научат за проблема. Само че когато започна да търси отговори, нямаше представа, че ще разкрие такава голяма злоупотреба.
Оливър бе деловодител на Едуард и работеше на етажа на партньорите заедно с Мълбъри.
— Намери веднага господин Оливър и го доведи в стаята на партньорите — инструктира Хю Мълбъри.
Смяташе да продължи разследването там, заедно с другите партньори.
— На мига, господин Хю — отговори Мълбъри. После се обърна към другите чиновници: — А вие веднага се хващайте на работа!
Те се върнаха по бюрата си и писалките отново заскърцаха по хартията, но хората започнаха приглушено и възбудено да разговарят помежду си, още преди Хю да е излязъл от помещението.
Хю отиде в залата на партньорите.
— Извършена е грандиозна измама — мрачно заяви с влизането си. — На компанията „Пристанище Санта Мария“ е била изплатена пълната стойност на емисията, макар ние да сме продали облигации само за четиристотин хиляди.
Всички се ужасиха.
— Как е станало това, по дяволите? — попита Уилям.
— Сумата е била отпусната като кредит на сметката им, след което веднага е била прехвърлена в друга банка.
— Кой го е направил?
— Мисля, че извършителят е Саймън Оливър, деловодителят на Едуард. Изпратих да го доведат, но предполагам, че тази свиня вече пътува към Кордоба.
— Можем ли да си върнем парите? — поинтересува се сър Хари.
— Нямам представа. Може вече да са ги прехвърлили извън страната.
— Не могат да построят пристанище с крадени пари!
— А може би не искат да строят пристанище. Нищо чудно цялата работа да е проклета измама!
— Мили боже!
В този момент влезе Мълбъри — но за изненада на Хю, с него бе и Саймън Оливър. Това навеждаше на мисълта, че не Оливър е откраднал парите. Мъжът държеше в ръка дебел договор. На лицето му бе изписана уплаха: без съмнение му бяха предали думите на Хю, че някой ще влезе в затвора заради случилото се.
Без предисловие, Оливър заяви:
— Емисията за Санта Мария беше гарантирана — така пише в договора.
После с трепереща ръка подаде документа на Хю.
— Партньорите се съгласиха, че тези облигации ще се продават чрез комисиона — отбеляза Хю.
— Господин Едуард ми нареди да подготвя договор за гарантирана емисия.
— Можеш ли да го докажеш?
— Да!
Оливър връчи на Хю някакъв лист хартия. Това бе чернова на договора, в която накратко бяха изброени условията по споразумението. Обикновено такива бележки даваха партньорите на своите деловодители, които изготвяха окончателния, пълен вариант на договора. Черновата бе написана с почерка на Едуард и в нея съвсем ясно се казваше, че заемът трябва да е гарантиран.