Това изясняваше нещата. Едуард бе отговорен за всичко. Измама нямаше, нито пък начин да си върнат парите. Цялата сделка бе напълно законна. Хю бе смаян — и ужасно ядосан.
— Добре, Оливър, можеш да си вървиш — освободи той чиновника.
Оливър обаче не помръдна.
— Надявам се това да означава, че върху мен не пада никакво подозрение, господин Хю.
Хю не бе съвсем убеден, че Оливър е напълно невинен, но нямаше избор.
— Нямаш никаква вина за нещата, които си сторил по нареждане на господин Едуард.
— Благодаря ви, сър — каза Оливър и излезе.
Хю изгледа партньорите си.
— Едуард е постъпил в разрез с общото ни решение — обобщи той горчиво. — Без знанието ни е променил условията на емисията. А това струва на банката един милион и четиристотин хиляди лири.
Самюъл се отпусна тежко на стола си и промълви:
— Какъв ужас!
Сър Хари и майор Хартшорн само зяпаха озадачено.
— Разорени ли сме? — попита Уилям.
Хю осъзна, че въпросът е отправен към него. И така, разорени ли бяха? Това бе немислимо! Известно време той прехвърля ситуацията в ума си.
— Технически погледнато, не сме — отговори накрая. — Резервите ни от пари в брой са намалели с един милион и четиристотин хиляди лири. Облигациите се явяват от другата страна на балансовия ни отчет, като стойността им е почти същата като продажната им цена. Следователно активите ни се покриват с пасивите — и банката е платежоспособна.
— Стига цената им да не спадне — добави Самюъл.
— Именно. Ако нещо предизвика срив в южноамериканските облигации, ще се окажем в много затруднено положение.
Когато си помисли, че могъщата банка „Пиластър“ всъщност е толкова слаба, още повече се ядоса на Едуард.
— Можем ли да го запазим в тайна? — попита сър Хари.
— Едва ли — отвърна Хю. — Боя се, че дори не направих опит да го крия, докато бях в помещението на старшите чиновници. До момента новината вероятно е обиколила сградата, а след края на обедната почивка и всички в Сити ще знаят.
Джонас Мълбъри се намеси с един практически въпрос:
— А как е положението с ликвидността ни, господин Хю? Преди края на седмицата ще ни е необходим голям депозит, за да посрещнем рутинните тегления. Не можем да продаваме от облигациите на пристанището — така бихме понижили цената им.
Това бе важно. Известно време Хю притеснено обмисля проблема, после каза:
— Ще взема един милион на заем от Колониалната банка. Старият Кънлиф ще го запази в тайна. Това би трябвало да свърши работа, докато се оправим. — Изгледа останалите един по един. — Добре, разрешихме настоящия спешен случай. От друга страна, банката е опасно нестабилна и слаба. В средносрочен план трябва да се справим с този проблем — и то възможно най-бързо.
— А какво ще стане с Едуард? — поинтересува се Уилям.
Хю знаеше чудесно какво трябва да направи Едуард: да напусне. Само че искаше някой друг да произнесе думите на глас, затова запази мълчание.
Най-накрая Самюъл каза:
— Едуард трябва да напусне банката. Никой от нас не би могъл отново да му има доверие.
— Да, но може да изтегли капитала си — отбеляза Уилям.
— Няма как да стане — намеси се Хю. — Нямаме толкова пари в брой. Тази заплаха вече е неефективна.
— Разбира се! — сети се и Уилям. — Не бях помислил за това.
— А кой в такъв случай ще бъде старши партньор? — попита сър Хари.
Последва няколкосекундно мълчание, нарушено от Самюъл:
— О, за бога! Какво има тук за умуване? Кой разкри измамата на Едуард? Кой пое управлението и овладя кризата? Към кого се обръщате за мнение и наставления? През последния час всички решения бяха взимани от един-единствен човек. Останалите само задавахте въпроси и се пулехте безпомощно. Много добре знаете кой трябва да е новият старши партньор!
Хю се оказа неподготвен. До този момент умът му бе зает с проблемите, които застрашаваха банката, и изобщо не се бе замислял за собственото си положение. Веднага обаче осъзна, че Самюъл е прав. Останалите — кой в по-голяма, кой в по-малка степен — не бяха допринесли с нищо за разрешаване на ситуацията. От мига, в който бе забелязал несъответствието в седмичния доклад, се бе държал и бе действал като старши партньор. Освен това бе сигурен, че само той може да управлява банката така, че тя да се измъкне от кризата.