Хю зарови лице в дланите си.
II
— В момента всичките сме бедни като църковни мишки — каза Хю.
Първоначално не разбраха какво има предвид, личеше си от израженията им.
Бяха се събрали в салона за гости в дома на Хю. Помещението бе много претрупано — съпругата му Нора го бе обзавеждала, а тя обичаше да слага драперии на цветни мотиви по всички възможни мебели и да покрива всяка повърхност с разнообразни декоративни дреболии. Най-после гостите си бяха отишли (Хю изчака празненството да приключи, преди да съобщи лошите новини на когото и да било), но членовете на семейството все още бяха с дрехите, които бяха облекли за сватбата. Огъста се бе настанила до Едуард; лицата и на двамата изразяваха презрение и недоверие. Чичо Самюъл бе до Хю. Останалите партньори — Младия Уилям, майор Хартшорн и сър Хари — се бяха изправили зад дивана, на който седяха съпругите им Биатрис, Маделин и Клемънтайн. Нора, зачервена от хубавия обяд и изпитото шампанско, бе заела обичайното си място край камината. Младоженците Ник и Доти се държаха за ръце и го гледаха уплашено.
Най-много му беше жал именно за тях.
— Зестрата на Доти вече я няма, Ник. Страхувам се, че от плановете ни нищо няма да излезе.
Леля му Маделин възкликна пискливо:
— Ти си старши партньор — вината сигурно е твоя!
Държеше се глупаво и злобно. Реакцията й бе предвидима, но въпреки това Хю се засегна и наскърби. Изобщо не бе честно да обвинява него, след като бе вложил толкова усилия да предотврати краха.
Обаче в този миг се намеси по-младият й брат Уилям, който я поправи с неочаквана острота.
— Не говори глупости, Маделин! — сряза я той. — Едуард ни измами всичките и струпа в банката огромно количество кордовски облигации, които в момента не струват нищо!
Хю му бе много признателен, че проявява такава честност.
Уилям продължи:
— Вината е и наша, защото позволихме той да стане старши партньор! — и се вторачи в Огъста.
Нора, изглежда, съвсем се бе объркала.
— Не може да сме останали без никакви пари! — озадачи се тя.
— Само че е точно така — търпеливо каза Хю. — Всичките ни пари бяха в банката, а пък банката фалира.
Съпругата му все пак имаше известно извинение за неразбирането си: тя не бе родена в семейство на банкери.
Огъста се изправи и отиде при камината. Хю се зачуди дали няма да се опита да защити сина си, обаче леля му не бе толкова глупава.
— Няма значение чия е вината — вместо това заяви тя. — Трябва да спасим, каквото можем. В банката сигурно все още има доста пари в злато и банкноти. Трябва да ги измъкнем и да ги скрием на безопасно място, преди да дойдат кредиторите. После…
— Нищо подобно няма да правим! — рязко я прекъсна Хю. — Тези пари не са наши!
— Естествено, че са наши! — викна тя.
— Млъквай и сядай, Огъста, или ще накарам слугите да те изхвърлят!
Острите му думи толкова я изненадаха, че тя наистина замълча, макар и да не седна.
— В банката има известно количество пари в брой — каза Хю, — и тъй като официално още не сме обявили банкрут, можем, ако решим, да платим на част от кредиторите си. Всички ще трябва да освободите слугите си; и ако ги изпратите на страничната врата на банката с бележка колко имат да получават, аз ще им платя. Трябва също така да накарате всички търговци, при които имате отворени сметки, да ви представят бележки за сумите, а аз ще се погрижа да им бъдат изплатени — но само тези до днешна дата. Няма да покривам дългове, които правите от тук нататък.
— Кой си ти да ми нареждаш да освободя слугите си?! — изсъска възмутено Огъста.
Хю бе готов да им съчувства за тежкото положение, в което бяха изпаднали (макар да си го бяха навлекли сами), само че тази преднамерена тъпота бе много изморителна и той избухна:
— И да не ги освободиш, те сами ще напуснат, защото няма да им се заплати. Лельо Огъста, опитай се да разбереш, че нямаш никакви пари!
— Това е смехотворно — измърмори тя.
— Не мога да освободя слугите ни — обади се отново Нора. — Няма как да живеем в подобна къща без слуги.
— Не се безпокой за това — обърна се Хю към нея. — Няма да живееш в такава къща. Ще трябва да я продам. Всички ще трябва да продадем къщите си, мебелите, произведенията на изкуството, виното от избите си и бижутата.
— Това е абсурдно! — изкрещя Огъста.
— Такъв е законът — тросна й се Хю. — Всеки партньор носи лична отговорност за дълговете на банката.