— Но аз не съм партньор! — каза Огъста.
— Ти не, но Едуард е. Той подаде оставка като старши партньор, но иначе остана партньор в банката, поне по документи. А пък собственик на твоята къща е той — Джоузеф я остави на него.
— Но все някъде трябва да живеем — отбеляза Нора.
— Първата работа на всички ни утре сутринта ще бъде да си потърсим малки, евтини къщи под наем. Ако изберете нещо скромно, кредиторите ни ще го приемат. Ако пък не го сторите, ще ви се наложи да избирате отново.
— Нямам абсолютно никакво намерение да се местя в друга къща, и това е окончателно! — заяви Огъста. — И предполагам, че и останалите от семейството се чувстват по същия начин. Маделин?
— Напълно си права, Огъста — веднага отвърна Маделин. — Джордж и аз ще останем там, където сме. Всичко това е пълна глупост. Не е възможно да сме разорени.
Хю ги презираше. Дори сега, когато надменността и глупостта им ги бяха докарали до просешка тояга, те все още отказваха да се вслушат в разума. Рано или късно щеше да им се наложи да изоставят заблудите си. Ако опитаха обаче да се вкопчат в парите и имотите, които вече не им принадлежаха, щяха да съсипят семейната репутация, както бяха съсипали семейното богатство. Той възнамеряваше да ги принуди да постъпват честно и почтено, независимо дали бяха богати или бедни. Битката щеше да е много тежка, но Хю нямаше намерение да се отказва.
Огъста се обърна към дъщеря си:
— Клемънтайн, сигурна съм, че с Хари ще заемете същата позиция като Маделин и Джордж.
— Не, майко — отвърна Клемънтайн.
Огъста ахна. Хю се сепна, не по-малко стреснат от нея. За братовчедка му Клемънтайн изобщо не бе характерно да се опълчва така на майка си. „Е, поне един член на семейството притежава здрав разум“, каза си той.
Клемънтайн продължи:
— В момента имаме такива проблеми, защото те послушахме. Ако бяхме направили Хю старши партньор, вместо да дадем поста на Едуард, сега все още щяхме да сме богати като Крез!
Хю се почувства малко по-добре. Значи имаше хора в семейството, които разбираха какво се бе опитал да направи. Клемънтайн обаче не бе свършила:
— Ти сгреши, майко, и така ни съсипа. Никога повече няма да се вслушвам в думите ти. Хю беше прав — и ще е най-добре да го оставим да ни преведе през това ужасно изпитание!
— Напълно си права, Клемънтайн — присъедини се към думите й Уилям. — Трябва да постъпим така, както ни съветва Хю.
И така, фронтовата линия бе очертана. На страната на Хю бяха Уилям, Самюъл и Клемънтайн, която командваше съпруга си Хари. Те щяха да се постараят да се държат честно и почтено. Срещу него пък бяха Огъста, Едуард и Маделин, която говореше от името на майор Хартшорн: те възнамеряваха да отмъкнат всичко, което успеят — а пък репутацията на семейството да върви по дяволите!
В този миг Нора отсече предизвикателно:
— Ще трябва да ме изнесеш насила от тази къща!
Хю усети горчив вкус в устата си. Собствената му съпруга се присъединяваше към врага.
— Ти си единствената в тази стая, която се противопоставя на съпруга или съпругата си — тъжно отбеляза той. — Не смяташ ли, че ми дължиш поне елементарна лоялност?
Тя отметна глава.
— Не се омъжих за теб, за да живея в мизерия!
— Въпреки това ще напуснеш къщата — мрачно отвърна той.
После огледа останалите твърдоглавци: Огъста, Едуард, Маделин и майор Хартшорн.
— Накрая всички ще трябва да се предадете — каза им. — Ако не го направите сега, с достойнство, ще го сторите по-късно, напълно опозорени. Тогава ще дойдат полицаите и съдия-изпълнителите да ви изхвърлят, репортерите ще стоят отпред и ще отразяват всичко, жълтата преса ще ви оплюва, а слугите, на които не сте плащали, ще сипят хули по ваш адрес.
— Ще видим тази работа! — закани се Огъста.
След като всички си отидоха, Хю седна пред камината, вторачи се в огъня и изпадна в размисъл. Опитваше се да открие начин как да плати на кредиторите на банката.
В никакъв случай не искаше „Пиластър“ официално да бъде обявена в несъстоятелност. Прекалено болезнено бе дори да си го помисли. Целият му живот бе преминал под сянката на бащиния му фалит. Цялата му кариера бе опит да докаже, че той самият не е провал и да изтрие петното от името си. Дълбоко в душата си най-силно се страхуваше, че ако го застигне съдбата на баща му, той също може да е принуден да отнеме собствения си живот.