С „Пиластър“ като банка бе свършено. Тя бе затворила врати за вложителите си, а това бе краят. В дългосрочен план обаче вероятно щеше да успее да изплати дълговете си, особено ако партньорите добросъвестно продадяха всичките си ценни притежания.
Когато следобедът бе заменен от здрач, в ума на Хю започна да се оформя план и той си позволи да изпита надежда, макар и съвсем слаба.
В шест вечерта отиде да се види с Бен Грийнборн.
Грийнборн бе минал седемдесетте, но все още бе дееспособен и сам управляваше бизнеса. Той имаше дъщеря, Кейт, но Соли бе единственият му син. Следователно, когато се оттеглеше, щеше да се наложи да предаде банката на племенниците си, а възрастният мъж очевидно не желаеше да го прави.
Хю го потърси в дома му на „Пикадили“. Къщата оставяше човек с впечатлението, че собственикът й е не просто състоятелен, а разполага с безгранично богатство. Всеки часовник на стената бе като бижу, всички мебели бяха антики; дървените плоскости по стените бяха изящно резбовани, килимите — тъкани специално за помещенията. Хю бе въведен в библиотеката, където бяха запалени камината и множество газени лампи. Точно в тази стая той бе научил, че момчето, което носеше името Бърти Грийнборн, бе негов син.
Замисли се дали книгите не са единствено за показ и прегледа няколко, докато чакаше. Реши, че някои от тях са били избрани само заради красивите си корици, но страниците на други бяха силно зацапани от четене. Произведенията бяха на няколко езика — очевидно Грийнборн бе наистина ерудиран.
Възрастният мъж се появи петнайсет минути по-късно и се извини, че е принудил Хю да го чака.
— Забави ме семеен проблем — произнесе той с отсечения си, учтив маниер като на пруски гвардеец.
Всъщност предците му нямаха нищо общо с Прусия; те просто бяха изкопирали поведението и обноските на немците от висшата класа, след което ги бяха запазили в продължение на цял век, прекаран в Англия. Както винаги, гърбът му бе изпънат като струна; на Хю обаче му се стори, че на лицето на стареца са изписани умора и безпокойство. Грийнборн не обясни какъв е бил въпросният „семеен“ проблем, така че и Хю не попита.
— Както знаете, днес следобед кордовските облигации се сринаха — започна Хю.
— Да.
— А вероятно сте чули и новината, че в резултат нашата банка затвори врати.
— Да, и много съжалявам.
— Изминаха двайсет и четири години, откакто за последно е фалирала английска банка.
— Става дума за „Овъренд и Гърни“. Да, спомням си добре.
— Както и аз. Тогава баща ми се разори и се обеси в офиса си на „Лийдънхол стрийт“.
Грийнборн се почувства неловко.
— Наистина ужасно съжалявам, Пиластър. Бях забравил за това ужасно събитие.
— По време на онази криза фалираха множество фирми. Утре обаче ще бъде много по-зле. — Хю се приведе напред на стола си и подхвана речта си: — За последния четвърт век работата в Сити се е удесеторила. В момента банкерството е много по-сложно и заплетено отпреди; на практика, всички ние сме твърде плътно свързани едни с други. Някои от хората, чиито пари изгубихме, няма да успеят да платят дълговете си, така че и те ще се разорят — и така нататък. Другата седмица ще фалират десетки банки, стотици компании ще бъдат принудени да хлопнат кепенците, а хиляди хора изведнъж ще се окажат съсипани и без пукната пара — освен ако не направим нещо, за да го предотвратим.
— „Да направим нещо“ ли? — попита Грийнборн доста раздразнено. — И какво, по-точно? Единственият шанс за вас е да си платите дълговете, само че вие не можете да го сторите и съответно сте безпомощни.
— Сам наистина съм безпомощен. Аз обаче се надявах банкерската общност да направи нещо по въпроса.
— Нима предлагаш другите банкери да ти платят дълговете? Че защо биха го сторили? — Грийнборн всеки момент щеше сериозно да се ядоса.
— Сигурен съм, ще се съгласите, че за всички ни би било най-добре, ако на кредиторите на банка „Пиластър“ бъде изплатена цялата дължима сума.
— Това е пределно ясно.
— Да предположим, че бъде създаден синдикат от банкери, който да поеме и активите, и пасивите на „Пиластър“. Обединението ще обещае при поискване да изплати дължимото на всеки кредитор. Същевременно ще започне методично и почтено да ликвидира активите на банката.
Изведнъж раздразнението на Грийнборн изчезна напълно и той започна задълбочено да обмисля тази необикновена и нечувана досега идея.
— Разбирам. Ако членовете на синдиката са достатъчно уважавани и влиятелни, тяхната гаранция вероятно ще вдъхне необходимото доверие у хората. Така кредиторите може би няма веднага да поискат парите си и с малко късмет паричният поток от продажбата на активите ще покрие плащанията по изискуемите дългове.