— И ще бъде избегната ужасяваща криза.
Грийнборн поклати глава.
— Да, но в крайна сметка членовете на синдиката ще загубят пари, тъй като пасивите на банка „Пиластър“ са по-големи от активите й.
— Това не е непременно вярно.
— Как така?
— Имаме кордовски облигации на стойност повече от два милиона лири, които в момента всъщност не струват нищо. От друга страна, останалите ни активи са значителни и напълно реални. Много голямо значение има каква сума ще успеем да съберем от продажбата на къщите и другото имущество на партньорите. По моя преценка обаче дори днес дефицитът е само един милион лири.
— Следователно синдикатът трябва да очаква, че ще изгуби един милион.
— Възможно е. Но пък ситуацията с кордовските акции няма да остане завинаги такава. Може би въстаниците ще бъдат победени. Или пък новото правителство ще поднови плащанията на лихвите. На някакъв етап стойността на кордовските облигации ще започне да се покачва.
— Да, има такава възможност.
— Ако облигациите стигнат дори половината на първоначалната си цена, синдикатът ще бъде на чисто. А пък ако се покачат още, обединението може дори да спечели.
Грийнборн отново поклати глава.
— Би могло да стане, но не и за облигациите за пристанище „Санта Мария“. Онзи Миранда, посланикът на Кордоба, според мен е стопроцентов крадец, а пък баща му очевидно е водач на бунтовниците. Предполагам, че всичките два милиона лири са отишли за закупуване на оръжие и муниции — а в такъв случай инвеститорите няма да видят и пени от парите си.
„Старецът не е загубил проницателността си“, помисли си Хю. Всъщност той самият се страхуваше от същото.
— Боя се, че може би сте прав. Въпреки това, винаги има шанс. А пък ако позволите да стане финансова паника, със сигурност ще загубите пари, макар и по друг начин.
— Планът е много находчив. Ти винаги си бил най-умният в семейството, млади Пиластър.
— Само че планът зависи от вас.
— А!
— Ако се съгласите да оглавите синдиката, всички в Сити ще последват примера ви. А ако откажете да участвате, обединението няма да разполага с необходимия престиж, за да вдъхне доверие на кредиторите.
— Така е. — Грийнборн не страдаше от лицемерна скромност.
— Ще го направите ли? — попита Хю и затаи дъх.
Възрастният мъж запази мълчание в продължение на няколко секунди, докато разсъждаваше. След това твърдо заяви:
— Не, няма.
Хю се отпусна унило на стола си. Това бе последният му шанс, но и той се бе провалил. Налегна го невероятна умора, сякаш животът му бе приключил, а той бе изтощен и смазан старец.
В този миг Грийнборн отново се обади:
— През целия си живот съм бил предпазлив. Там, където другите виждат само големи печалби, аз забелязвам и високия риск — и не се поддавам на изкушението. Чичо ти Джоузеф не бе като мен. Той поемаше риска и прибираше печалбата. Синът му Едуард бе още по-лош. За теб не мога да кажа нищо, в крайна сметка ти тъкмо пое управлението. Но семейство Пиластър трябва да плати цената за дългите години високи печалби. Аз не съм получавал вашите печалби — защо трябва да ви плащам дълговете? Ако сега похарча парите си и ви спася, глупавият инвеститор ще спечели, а пък внимателният ще пострада. Ако банкирането работеше по този начин, никой не би проявявал предпазливост. Всички щяхме да поемаме рискове, защото всъщност не рискуваш нищо, когато има кой да спасява фалиралите банки. Само че риск винаги има. Банково дело не може да се прави така, както ти предлагаш. Фалити винаги ще има. Те са необходими, за да припомнят на добрите и лошите инвеститори, че рискът е истински.
Преди да дойде тук, Хю се бе запитал дали да каже на възрастния човек, че Мики Миранда е убил Соли. Сега отново се замисли за това, но пак стигна до същия извод: новината само щеше да шокира и разстрои възрастния Грийнборн, но нямаше да го убеди да спаси банка „Пиластър“.
Отчаяно се чудеше какво да каже, за да промени решението на Грийнборн, когато влезе главният прислужник и каза:
— Простете, господин Грийнборн, но помолихте да ви съобщя веднага, щом пристигне детективът.
Грийнборн незабавно се изправи. Той очевидно бе силно развълнуван, но възпитанието не му позволяваше да излезе от стаята без обяснение.