— Съжалявам, Пиластър, но трябва да ви оставя. Внучката ми Ребека… изчезна. Всички сме ужасно разстроени.
— Много съжалявам — каза Хю.
Той познаваше сестрата на Соли, Кейт и бегло си спомняше дъщеря й — красиво момиче с тъмна коса. След миг добави:
— Надявам се да я намерите скоро и тя да е добре.
— Не смятаме, че й се е случило нещо лошо, нито че е пострадала. Всъщност сме почти сигурни, че е избягала с някое момче. Това обаче е достатъчно лошо само по себе си. Отново моля да ме извините.
— Разбира се.
Възрастният мъж излезе и остави Хю сам, насред руините от надеждите му.
III
Понякога Мейзи се чудеше дали родилните мъки не са заразни. Често се случваше дните в отделението, пълно с бременни в деветия месец жени, да минава без събития; но веднага щом една от жените започнеше да ражда, до няколко часа същото се случваше и с останалите.
Именно така стана и днес. Всичко започна в четири часа сутринта и оттогава непрекъснато израждаха бебета. Акушерките и сестрите вършеха по-голямата част от работата, но когато те бяха прекалено заети, се налагаше Мейзи и Рейчъл да зарежат административните задачи и да хукнат по стаите с кърпи и одеяла.
Все пак в седем вечерта всичко бе приключило и двете седнаха да пият чай в кабинета на Мейзи, заедно с любовника на Рейчъл — брата на Мейзи, Дан. Точно там ги завари пристигналият неочаквано Хю.
— Страхувам се, че нося много лоши новини — заяви той без предисловие.
Мейзи тъкмо наливаше чая, но тонът му я стресна, затова спря. Вгледа се внимателно в лицето му и веднага разбра, че той е смазан от скръб. Помисли си, че някой е починал.
— Хю, какво е станало? — попита го.
— Струва ми се, че държите всички пари на болницата в сметка в моята банка, нали?
„Ако става дума само за пари“, каза си Мейзи, „нещата не може да са толкова лоши“.
На въпроса на Хю отговори Рейчъл.
— Да. С парите се занимава баща ми, но той държи личната си сметка в „Пиластър“, откакто стана адвокат на банката. Предполагам, че за удобство е направил и сметката на болницата там.
— И е инвестирал парите ви в кордовски облигации.
— Така ли?
— Какво има, Хю? Кажи ни, за бога!
— Банката фалира.
Очите на Мейзи се напълниха със сълзи. Не плачеше за себе си, а заради него.
— О, Хю! — възкликна тя.
Знаеше колко го боли. За него това бе почти равносилно на смъртта на любим човек, защото той бе вложил всичките си надежди и мечти в банката. Искаше й се да може да поеме част от болката му върху себе си, за да облекчи поне донякъде страданието му.
— Мили боже! — обади се Дан. — Сега ще последва паника.
— Загубили сте всичките си пари — продължи Хю. — Вероятно ще се наложи да затворите болницата. Не мога да ви опиша колко съжалявам.
Рейчъл бе пребледняла от шока.
— Това е невъзможно! — заяви тя. — Как е възможно да загубим парите си?
Отговорът дойде от Дан.
— Банката не може да изплати дълговете си — горчиво обясни той. — Това означава банкрутът: че дължиш на хората пари, но не можеш да им платиш.
В ума на Мейзи проблесна спомен отпреди четвърт век. Тя видя баща си, който изглеждаше почти по същия начин, както изглеждаше днес Дан, да казва абсолютно същото нещо за фалита на банките. Дан бе прекарал по-голямата част от живота си в борба да предпази обикновените хора от последствията от тези финансови кризи — но поне досега не бе постигнал нищо.
— Може би сега ще прокарат твоя закон за банките — обърна се тя към него.
— Но какво сте сторили с парите ни? — Рейчъл попита Хю.
Той въздъхна.
— На практика това се случва заради нещо, сторено от Едуард, докато беше старши партньор. Той направи грешка, огромна грешка, и изгуби много пари. Над един милион лири. От онзи момент се опитвам да удържа фронта, но днес късметът ми се изчерпа.
— Просто нямах представа, че подобно нещо може да се случи! — повиши глас Рейчъл.
— Би трябвало да си получите част от парите, но ще мине поне година дотогава — каза Хю.
Дан обгърна с ръка раменете на Рейчъл, но тя не се остави да бъде успокоявана.
— И какво ще стане с всички злочести жени, които идват тук за помощ?
На лицето на Хю се изписа такава болка, че на Мейзи й се прииска да каже на Рейчъл да си затваря устата.