— Трябва да действаме бързо — отбеляза Тонио.
— Още сега ще отидем в града. Дан Робинсън живее с Мейзи в Южен Лондон. Грийнборн ще бъде в къщата си в провинцията, но мога да му се обадя от банката. — Хю се изправи. — Само да кажа на Нора.
Той внимателно измъкна краката си от дървения замък, който Сол бе построил около тях, и излезе от кухнята.
Нора бе в спалнята и нагласяше на главата си грамадна шапка, украсена по края с животинска кожа.
— Трябва да отида в града — каза й Хю, докато си слагаше якичка и вратовръзка.
— А кой тогава ще се грижи за момчетата? — попита тя.
— Ти, надявам се.
— Не! — изпищя жена му. — Аз отивам на пазар!
— Съжалявам, Нора, но това е много важно.
— Аз също съм важна!
— Разбира се, че си, но този път няма да стане твоето. Трябва спешно да говоря с Бен Грийнборн.
— Омръзна ми всичко това! — заяви тя отвратено. — Омръзна ми тази къща, писна ми това скучно село, омръзнаха ми децата, омръзна ми и ти! Баща ми живее по-добре от нас!
Бащата на Нора бе отворил кръчма със заем от банка „Пиластър“ и в момента бизнесът му вървеше много добре.
— По-добре да ида да живея с него и да работя като сервитьорка в бара! — прибави тя. — Ще ми бъде по-забавно, а и като слугувам на някого, поне ще получавам пари за робския си труд!
Хю се взря внимателно в нея. Изведнъж разбра, че никога повече няма да сподели леглото й. От брака му не бе останало нищо. Нора го мразеше, а пък той я презираше.
— Свали си шапката, Нора — нареди той. — Днес няма да ходиш на пазар.
След тези думи си облече сакото и излезе. Тонио го чакаше нетърпеливо във фоайето. Хю целуна момчетата, взе си шапката и палтото, после отвори вратата.
— След няколко минути има влак — спомена, когато вече бяха навън.
Докато забързано вървяха по пътеката през градината, Хю си сложи шапката и палтото. Снегът се бе усилил и на тревата имаше бяла покривка, дебела 2–3 сантиметра. Къщата на Хю бе същата като трийсетината други, построени в редица на мястото на някогашно поле с лалета. Двамата тръгнаха по насипания с чакъл път към селото.
— Първо ще отидем у Робинсън — започна Хю да планира програмата им. — Така после ще мога да кажа на Грийнборн, че опозицията вече е на наша страна… Я чуй!
— Какво?
— Това е нашият влак. Най-добре да побързаме.
Ускориха крачка. За щастие, гарата се намираше в по-близкия до тях край на селцето. Тъкмо прекосяваха моста над линията, когато се появи и влакът.
На парапета се бе облегнал някакъв мъж и наблюдаваше приближаващия локомотив. Когато го подминаха, той се обърна и Хю го позна. Това бе Мики Миранда.
И в ръката му имаше револвер.
След това всичко се случи много бързо.
Хю изкрещя, но викът му се изгуби в шума, който вдигаше влака по релсите. Мики насочи оръжието към Тонио и стреля в него от упор. Тонио залитна и се срути на земята. Мики се прицели в Хю, но в този миг от локомотива под тях изригна облак пара и пушек, който скри целия мост и за миг заслепи и двама им. Хю се хвърли върху заснежената земя. Разнесе се изстрел, после и още един, но той не усети нищо. Претърколи се настрани и застана на колене, като се опитваше да различи нещо в обгърналата го димна завеса.
След миг пушекът започна да се разнася. Хю мерна някаква фигура в мъглата и се хвърли към нея. Мики го забеляза и се обърна, но вече бе прекалено късно. Хю се метна отгоре му, Мики падна и оръжието изхвърча от ръката му, описа дъга над парапета и падна долу, на релсите. Хю се стовари върху Мики, но веднага се смъкна от него и се изтърколи по-далеч.
И двамата се изправиха на крака с усилия. Мики се наведе, за да вземе бастуна си. Хю пак се втурна към него и го блъсна на земята, но Мики не изпусна бастуна, а и веднага се надигна. Хю замахна към него, но не беше удрял никого от двайсет години и пропусна. Мики се възползва от възможността и го халоса по главата с бастуна. Болката бе ужасна. Мики го удари отново. Сега вече Хю наистина се разяри, изръмжа от гняв и фрасна с глава лицето на Мики. Противниците залитнаха назад, задъхани.