— Аз съм стара приятелка на баща ви… и на майка ви — каза.
— Видях ви на сватбата на леля Доти — сети се Тоби.
— А, да. Ъ-ъ… може ли да вляза?
На лицето на Тоби се изписа облекчение.
— Да, моля ви — отвърна той.
Мейзи прекрачи прага и последва детския плач до кухнята в задната част на къщата. Там завари едно приблизително четиригодишно момченце, което клечеше на пода и ревеше с пълно гърло. Върху масата пък бе седнало второ момче на около шест години, което сякаш също щеше всеки момент да избухне в сълзи.
Взе на ръце най-малкото дете. Знаеше, че се казва Соломон — кръстено бе на Соли Грийнборн — но го наричаха „Сол“.
— Хайде, хайде сега — измърмори успокоително. — Какво има?
— Искам мама! — каза момченцето и се разплака още по-силно.
— Шшшт, шшт — прошепна Мейзи и го залюля.
После усети влага по дрехите си и осъзна, че малкият се е подмокрил. Огледа се — в стаята цареше пълен безпорядък. На масата бяха разсипани трохи и бе разляно прясно мляко, мивката беше пълна с мръсни съдове, а подът бе изцапан с кал. Освен това бе студено, защото огънят бе угаснал. Човек би могъл да си помисли, че децата са били изоставени!
— Какво става тук? — попита тя Тоби.
— Направих им обяд — обясни той. — Намазах им филии с масло и нарязах малко шунка. Опитах се да сваря чай, но си изгорих ръката на чайника. — Опитваше се да се държи смело, но ясно се виждаше, че всеки миг ще се разплаче. — Знаете ли къде може да е баща ми?
— Не, не зная. — На Мейзи й направи впечатление, че макар Соломон да бе потърсил майка си, по-голямото момче искаше да види баща си. — Ами майка ви?
Тоби взе един плик от лавицата над камината и й го подаде. Писмото бе адресирано просто до „Хю“.
— Не е запечатано — каза Тоби. — Аз вече го прочетох.
Мейзи отвори плика и извади от него лист хартия. На него имаше една-единствена дума, написана с гневни главни букви: „СБОГОМ“.
Мейзи се ужаси. Как бе възможно една майка да изостави трите си невръстни деца — просто да си излезе и да ги зареже да се оправят сами? Та нали Нора бе родила всяко от тези момчета, притискала бе безпомощните бебета до гърдите си?! Мейзи се сети за майките в Женската болница в Саутуърк. Ако някоя от тях имаше къща с три спални в Чингфорд, щеше да реши, че е на седмото небе!
Каза си, че поне засега трябва да изхвърли тези мисли от ума си.
— Сигурна съм, че баща ви ще се прибере довечера — увери го тя, като се молеше да е права. После се обърна към четиригодишния малчуган в ръцете си: — Но не бихме искали да завари такъв хаос в къщата, като се върне, нали?
Сол сериозно кимна в потвърждение.
— Сега ще измием чиниите, ще изчистим кухнята, ще запалим огъня и ще приготвим вечеря. — Погледна шестгодишния. — Как мислиш, Самюъл, това добра идея ли е?
Самюъл кимна и услужливо добави:
— Аз обичам препечени филийки с масло.
— Значи ще препечем филийки.
Тоби обаче още не се бе успокоил.
— По кое време смятате, че ще се прибере баща ми?
— Не съм сигурна — отговори прямо Мейзи. Нямаше смисъл да го лъже, децата винаги разбираха. — Знаеш ли какво? Можеш да го изчакаш, колкото и късно да стане. Няма нужда да си лягаш, докато не се върне. Какво ще кажеш?
Момчето, изглежда, изпитваше облекчение, защото се съгласи:
— Добре.
— В такъв случай… Тоби, ти си най-силният, така че донеси една кофа въглища. Самюъл, сигурна съм, че си достатъчно голям, за да свършиш както трябва работата. Вземи един парцал и избърши масата. Сол, ти… ти можеш да изметеш пода, защото си най-нисък и следователно си най-близо до него. Хайде, момчета — да се захващаме!
IV
Хю бе наистина впечатлен от начина, по който от Скотланд ярд реагираха на съобщението му. Случаят бе даден на инспектор Магридж, мъж с остри черти на лицето, приблизително на възрастта на Хю. Приличаше на съвестен и интелигентен човек, който би стигнал до поста главен чиновник, ако работеше в банка, например. Само за час той бе разпространил описанието на Мики Миранда и бе организирал наблюдението на всички пристанища.
Освен това, по предложение на Хю, изпрати един сержант да разпита Едуард Пиластър. Полицаят се върна с вестта, че Миранда се кани да напусне страната.
Едуард бе споменал също така, че Мики е замесен в смъртта на Питър Мидълтън, Сет Пиластър и Соломон Грийнборн. Хю бе разтърсен от идеята, че Мики е убил чичо Сет; но каза на Магридж, че отдавна подозира Мики в убийствата на Питър и Соли.