— Казвате, че са изпуснали влака. Знаете ли кога тръгва следващият?
— В три часа.
Хю хвърли поглед към часовника си. Сега бе два и половина. Можеше и да успее.
— Откарайте ме до „Ватерло“ — каза и скочи във файтона.
Стигна до гарата съвсем навреме. Точно колкото да си купи билет и да се качи във влака, който беше с отделни купета.
Докато локомотивът набираше скорост през районите с евтини жилищни сгради в Южен Лондон, Хю тръгна по коридора, който минаваше по цялата дължина на влака.
Не му се наложи дълго да търси Огъста. Тя бе седнала във второто купе.
Хвърли й само един поглед и побърза да отмине, за да не бъде забелязан.
Мики не беше с нея. Вероятно бе заминал с предишния влак. Единственият друг пътник в купето с нея бе възрастен мъж, върху чиито колене бе преметнато плътно одеяло.
Хю влезе в следващото купе и си намери място. Нямаше смисъл веднага да предизвиква сблъсък с Огъста. Кутийките за енфие може би не бяха у нея — нищо чудно да бяха в някой от куфарите й, които се намираха в багажното отделение. Ако говореше с нея сега, само щеше да я предупреди. Най-добре да изчака, докато влакът пристигне в Саутхамптън. Щеше да скочи от него, да намери някой полицай, а после да се изправи срещу нея, докато разтоварват багажа й.
Ами ако отречеше, че кутийките са у нея? Въпреки това той щеше да поиска полицията да претърси куфарите й. Полицаите бяха длъжни да разследват кражба, за която им е съобщено; колкото повече протестираше Огъста, толкова по-подозрително щеше да изглежда.
Можеше да направи и друго — да заяви, че колекцията й принадлежи. Трудно бе да се докаже подобно нещо, поне тук. Хю реши, че ако стане така, ще предложи на полицаите да приберат ценните кутийки в управлението, докато разследват кое от противоречащите си твърдения е вярно.
Потисна нетърпението си и наблюдаваше побелелите полета на Уимбълдън, през които минаваха. Сто хиляди лири бе голяма сума — една солидна част от парите, които дължеше банка „Пиластър“. Хю нямаше да позволи на Огъста да ги открадне. Кутийките за енфие символизираха твърдото решение на семейството да изплати дълговете си. Ако Огъста успееше да се измъкне с тях, хората щяха да решат, че Пиластрови искат само да отмъкнат, каквото могат — точно като най-обикновени мошеници. Самата мисъл го вбесяваше.
Когато влакът пристигна в Саутхамптън, все още валеше сняг. Хю се надвеси през прозореца на купето, докато влакът с пуфтене навлизаше в гарата. Навсякъде се виждаха полицаи. Това означаваше, че Мики все още не е заловен, или поне така реши Хю.
Скочи от влака в движение и се добра до бариерата за проверка на билети преди всички останали. Обърна се към първия полицай, когото забеляза.
— Аз съм старшият партньор на банка „Пиластър“ — каза и му подаде визитната си картичка. — Зная, че търсите убиец, но с този влак пътува жена, която пренася откраднато от банката имущество на стойност сто хиляди лири. Вярвам, че възнамерява да напусне страната с кораба „Ацтек“ тази нощ — и да вземе откраднатото със себе си.
— За какво имущество става дума, господин Пиластър? — попита инспекторът.
— Колекция от инкрустирани със скъпоценни камъни кутийки за енфие.
— А името на жената е?
— Тя е вдовицата графиня на Уайтхейвън.
Полицаят повдигна вежди.
— Чета вестници, сър. Предполагам, че това има връзка с краха на банката, нали?
Хю кимна.
— Тези кутийки могат да се продадат, а парите — да бъдат използвани за изплащане на дълга ни към кредиторите на банката.
— Бихте ли ми посочили лейди Уайтхейвън?
Хю огледа перона през сипещите се снежинки.
— Ето я, до вагона за багажа. Жената с голямата шапка с птичи крила върху периферията. — Огъста надзираваше разтоварването на куфарите си.
Инспекторът кимна.
— Много добре. Останете с мен тук, на бариерата. Ще я задържа, когато се опита да премине.
Хю наблюдаваше напрегнато потока от пътници, който се точеше от влака. Макар да бе почти убеден, че Мики не е сред тях, внимателно огледа лицата на всички.
Огъста остана последна. Трима носачи нарамиха куфарите и сандъците й. Когато забеляза застаналия на бариерата Хю, тя изведнъж пребледня.
Инспекторът бе изключително учтив.
— Простете, лейди Уайтхейвън. Може ли да разменя няколко думи с вас?
Хю никога не бе виждал Огъста така уплашена, но дори сега тя не забрави кралските си маниери.