— Точно така! — прекъсна го Хю. — Файтонджията каза, че е била с мъж в инвалидна количка… а пък в купето с нея имаше някакъв възрастен човек.
— Казах ли ви! — победоносно възкликна пазачът.
Инспектор Магридж внезапно престана да изглежда като нечий добродушен чичо и рязко се обърна към Хю.
— А забелязахте ли въпросния възрастен човек да минава през бариерата?
— Не, не го видях. А пък огледах всички пътници. Леля Огъста бе последна… — И после изведнъж разбра. — Мили боже! Мислите ли, че това е бил дегизираният Мики Миранда?
— Да, така смятам. Но къде може да е в момента? Дали не е слязъл на някоя спирка по пътя?
— Няма как — обясни пазачът. — Това е експресен влак, не спира никъде от „Ватерло“ до Саутхамптън.
— В такъв случай ще претърсим влака! Трябва все още да е в него.
Само че Мики го нямаше.
V
Корабът „Ацтек“ бе украсен целият с цветни фенери и книжни гирлянди. Когато Огъста се качи на борда, коледното празненство бе в разгара си: на главната палуба свиреше оркестър, а пасажерите във вечерно облекло пиеха шампанско и танцуваха с приятелите си, които бяха дошли да се сбогуват с тях.
Един стюард отведе Огъста по великолепното стълбище до самостоятелна каюта на горната палуба. Огъста бе изхарчила всичките си пари в брой, за да запази най-доброто свободно помещение, тъй като смяташе, че с колекцията кутийки в багажа си няма причина да се притеснява за средства. От стаята се излизаше направо на палубата, а вътре имаше голямо легло, умивалник в цял размер, удобни столове и електрически лампи. Върху скрина бе поставена ваза с цветя, до леглото имаше кутия с шоколадови бонбони, а върху ниската масичка в кофа с лед се изстудяваше бутилка шампанско. Огъста се канеше да накара стюарда да отнесе шампанското, после обаче промени решението си. Започваше нов живот. Може би от днес нататък щеше да пие само шампанско.
Беше пристигнала в последния възможен момент. Чу традиционния вик: „Всички изпращачи да слизат на брега!“, точно когато носачите вкараха багажа й в каютата. След като си тръгнаха, тя излезе на тясната палуба и вдигна яката на палтото си, за да се предпази от снега. Облегна се на парапета и погледна надолу. Стената на кораба се спускаше отвесно към водата, където един влекач вече чакаше в готовност да издърпа големия презокеански лайнер от пристанището в открито море. Тя наблюдаваше как прибират едно по едно подвижните мостчета, отвързват въжетата и ги хвърлят на пристана. Прозвуча сирената, тълпата на кея нададе гръмогласни възгласи и корабът бавно, едва забележимо започна да се движи.
Огъста се върна в каютата си и затвори вратата. Разсъблече се, без да бърза, и си облече копринена нощница с подходящ копринен халат. После извика стюарда и му каза, че за тази вечер повече няма да има нужда от услугите му.
— Да ви събудя ли сутринта, милейди?
— Не, благодаря. Ще позвъня.
— Много добре, милейди.
Огъста заключи вратата зад него.
А после отвори пътническия си сандък и пусна Мики да излезе.
Той се запрепъва из просторната каюта, след което се стовари на леглото.
— Бог да ми е на помощ, помислих си, че ще умра! — простена.
— Бедничкият ми, къде те боли?
— Краката.
Тя започна да разтрива прасците му. Мускулите се бяха схванали. Огъста размачкваше стегнатите възли с пръсти. Усещаше топлината на кожата му през плата на панталоните. Дълго време бе минало, откакто за последно бе докосвала мъж по този начин. По гърлото й плъзна горещина.
Често бе мечтала да направи това, да избяга с Мики Миранда — и преди, и след смъртта на съпруга си. Винаги я бе спирала мисълта за всичко, което щеше да изгуби: къщата си, прислугата, парите за дрехи, положението в обществото, както и властта, с която разполагаше семейството. Но фалитът на банката така или иначе й бе отнел тези неща и сега бе свободна да се отдаде на желанията си.
— Вода — немощно се примоли Мики.
Огъста му наля една чаша от оставената до леглото кана. Той се преобърна и седна, за да я поеме от ръцете й, после я изпи наведнъж.
— Искаш ли още… Мики?
Той поклати отрицателно глава.
Огъста взе чашата.
— Изгуби кутийките за енфие — каза той. — Чух всичко. Тази свиня Хю!
— Но ти имаш много пари — отбеляза тя, после посочи шампанското в кофата с лед. — Трябва да го отворим. Измъкнахме се от Англия! Ти си спасен!
Той се взираше в гърдите й. Огъста осъзна, че зърната й са се втвърдили от възбуда и че Мики ги вижда през коприната на нощницата. Прииска й се да му каже: „Можеш да ги докоснеш, ако желаеш“, но се подвоуми. Имаха предостатъчно време, нощта бе пред тях. Цялото пътуване бе пред тях. Всъщност, имаха цял живот за това. Изведнъж обаче усети, че повече не може да чака. Изпитваше срам и вина, но копнееше да прегърне голото му тяло и този копнеж бе по-силен от срама. Седна на ръба на леглото. Взе ръката му, поднесе я към устните си и целуна дланта; после я притисна към бюста си.