— Чудесна идея — отвърна Хю и наистина си тръгна.
Мики губеше. Той можеше да мами на бакара, ако банката бе у него. Тази вечер обаче банката изобщо не идваше при него, затова тайно изпита облекчение, когато Едуард предложи:
— Хайде да си вземем две момичета.
— Ти върви — каза, като се преструваше на безразличен. — Аз ще продължа да играя.
В очите на Едуард проблесна паника.
— Става късно.
— Опитвам се да си върна загубеното — упорито заяви Мики.
Едуард снижи глас:
— Аз ще ти дам пари за чиповете.
Мики се престори, че се колебае, после се „предаде“:
— Ох, добре.
Едуард се усмихна.
След това плати, каквото дължаха и двамата отидоха в главната зала. Почти веднага към Едуард се приближи една блондинка с голям бюст. Той постави ръка върху голите й рамене, а тя притисна гърдите си към неговите.
Мики огледа момичетата. Вниманието му бе привлечено от малко по-възрастна жена с приятно развратен поглед. Усмихна й се и тя дойде при него. Допря длан до нагръдника на ризата му, зарови нокти в гръдта му, изправи се на пръсти и нежно ухапа долната му устна.
Той видя, че Едуард го наблюдава, зачервен от възбуда. Мики започна да изпитва нетърпение. Погледна жената до себе си.
— Как се казваш? — попита я.
— Алис.
— Да се качим горе, Алис — предложи.
Всички заедно се качиха на горния етаж. На площадката имаше мраморна статуя на кентавър с огромен пенис в ерекция, който Алис потърка, докато минаваше покрай него. До статуята мъж и жена правеха секс в изправено положение, без да обръщат внимание на пияния, който седеше на пода и ги зяпаше.
Жените се насочиха към две отделни стаи, но Едуард ги побутна да влязат в една, обща.
— Всички заедно нощес, а, момчета? — подметна Алис.
— Така пестим пари — отвърна Мики, а Едуард се засмя.
— Били сте заедно на училище, нъл тъй? — разбиращо кимна тя и затвори вратата зад тях. — Обслужвахте се един друг, а?
— Млъквай! — нареди Мики и я прегърна.
Докато Мики целуваше Алис, Едуард застана зад нея, обгърна я с ръце и пое в дланите си гърдите й. Тя сякаш леко се изненада, но не възрази. Мики усети как ръцете на Едуард се плъзгат между собственото му тяло и това на жената и разбра, че Едуард се трие в задника й.
След малко другото момиче попита:
— А аз какво да правя? Нещо не ми обръщате много внимание.
— Сваляй си гащите — каза й Едуард. — После е твой ред.
Трета глава
Юли
I
Когато бе малък, Хю смяташе, че банка „Пиластър“ е собственост на разносвачите. Тези хора всъщност бяха нисши служители, които изпълняваха ролята на куриери и прислужници; обаче до един имаха представителна външност, ежедневното им официално облекло бе безукорно, от джобовете на елеците им висяха сребърни верижки за часовници; освен това крачеха из банката с такова достойнство и тежест, че на едно дете му изглеждаха като най-важните хора в нея.
Хю дойде тук за първи път, когато бе на десет години. Доведе го дядо му, братът на стария Сет. Залата на първия етаж с мраморните си стени му бе заприличала на вътрешността на църква: просторна, елегантна, тиха. Място, където отбрани свещенослужители извършваха неразбираеми ритуали в служба на божество, наречено Пари. Дядо му го бе развел навсякъде — на третия етаж, където меките килими на пода заглушаваха всеки звук и където се намираха партньорите в банката и чиновниците, отговарящи за кореспонденцията им (там, в стаята на партньорите, Хю получи чаша шери и чиния с бисквити); беше и на четвъртия етаж, където обиколи седналите на масите си старши чиновници (всичките — много напрегнати и с очила), заобиколени от купчинки документи, вързани с панделки като подаръци; отиде и при младшите чиновници на последния етаж, които седяха на високите си бюра, подредени в редица като войничетата играчки на Хю, и записваха котировки в счетоводните книги с изцапаните си с мастило пръсти. Най-хубаво обаче, или поне за Хю, бе в мазето, където в специални трезори се пазеха договори, по-стари и от дядо му, където имаше хиляди пощенски марки, които чакаха някой да ги оближе и залепи на пликове, а освен това в отделна стая бе складирано мастило в огромни стъклени буркани. Той разсъждаваше над процеса с удивление и интерес: мастилото влизаше в банката, после чиновниците го изразходваха, за да пишат върху хартията, а накрая готовите документи биваха връщани в мазето, където се пазеха за вечни времена. И по някакъв начин в резултат на този процес се правеха пари.