Видя как я зяпат прислужниците и осъзна, че позата, в която са застанали — Мики бе съвсем близо и бе сложил ръце на бедрата й — не е твърде прилична. Откъсна се от него, хвана го за ръката и го поведе през френските прозорци към градината, където любопитните слуги нямаше да ги чуват. Въздухът бе топъл и благоуханен. Седнаха съвсем близо един до друг на една дървена пейка, разположена на сянка. Огъста се обърна с лице към него и го погледна. Копнееше да не пуска ръката му — обаче това би било непристойно.
Той каза:
— Видях Самюъл да си тръгва от тук — това има ли нещо общо?
Огъста говореше съвсем тихо и Мики се приведе ниско над нея, за да я чува. Лицето му бе толкова близо, че би могла да го целуне, почти без да помръдва.
— Дойде да ми каже, че няма да преследва поста на старши партньор.
— Добри новини!
— Да. Това означава, че съпругът ми със сигурност ще получи мястото.
— А Папа ще има пушките си.
— Веднага, щом Сет се пенсионира.
— Вбесяващо е, че дъртият Сет още се държи! — възкликна Мики. — Папа непрекъснато ме пита кога ще стане.
Огъста знаеше защо Мики е толкова притеснен: страхуваше се, че баща му ще го изпрати обратно в Кордоба.
— Не смятам, че Сет ще издържи още дълго — каза тя, за да го утеши.
Той се вгледа в очите й.
— Обаче не това ви е разстроило.
— Не. Става дума за онова проклето момче, което се удави във вашето училище — Питър Мидълтън. Самюъл ми съобщи, че братът на Питър, който е адвокат, е започнал да задава въпроси.
Изражението на Мики стана мрачно.
— След всичките тези години?
— Очевидно си е мълчал заради родителите си, но те вече са мъртви.
Мики се намръщи.
— Колко сериозен е проблемът?
— Ти вероятно знаеш по-добре от мен. — Огъста се поколеба. Този въпрос трябваше да бъде зададен, обаче тя се страхуваше от отговора. Накрая събра смелост: — Мики… Смяташ ли, че Едуард има вина за смъртта на момчето?
— Ами…
— Отговори ми с „да“ или „не“! — нареди тя.
Мики мълча в продължение на няколко секунди, а накрая отвърна:
— Да.
Огъста затвори очи. „Скъпи Теди“, помисли си, „защо го направи?!“.
Мики тихо произнесе:
— Питър не беше добър плувец. Едуард не го удави, но го изтощи. Питър беше жив, когато Едуард го остави и се втурна към Тонио. Смятам обаче, че е бил твърде слаб, не е могъл да доплува до стената на каменоломната и се е удавил, докато никой не го е гледал.
— Теди не е искал да го убива.
— Разбира се, че не!
— Било е просто боричкане между момчета.
— Едуард само се шегуваше, не искаше наистина да го нарани.
— Следователно не е убийство.
— Страхувам се, че е — заяви мрачно Мики и сърцето на Огъста пропусна един удар. — Ако някой крадец блъсне жертвата си на земята, а човекът получи сърдечен удар и умре, крадецът се счита за виновен в убийство, макар да не е имал намерение да го убие, а само да го ограби.
— Откъде знаеш това?
— Попитах един адвокат още преди години.
— Защо?
— Исках да знам в каква ситуация се намира Едуард.
Огъста зарови лице в дланите си. Беше по-лошо, отколкото си бе представяла.
Мики отмести ръцете от лицето й и последователно целуна всяка длан. Жестът бе толкова нежен и мил, че й се прииска да се разплаче. Без да я пуска, той каза:
— Никой здравомислещ човек не би тръгнал да преследва Едуард заради нещо, което е направил като дете.
— Дали обаче Дейвид Мидълтън е достатъчно разумен? — проплака Огъста.
— Може и да не е. Явно има тази натрапчива идея от много години. Господ да не дава упорството му да го отведе до истината!
Огъста си представи възможните последствия и потръпна. Щеше да има скандал; в жълтите парцали да пише „Срамната тайна на един банков наследник“; полицията щеше да се намеси; горкичкият й скъп Теди може би щеше да бъде съден; а ако го признаеха за виновен…
— Мики, ужасно е дори да си го помисля! — прошепна тя.
— В такъв случай трябва да направим нещо.
Огъста стисна ръцете му, после ги пусна и мислено направи обобщение. Беше наясно със сериозността на проблема. Видяла бе сянката на бесилото да пада върху единствения й син. Време бе да спре да се тормози и да започне да действа. Слава богу, в лицето на Мики Едуард имаше истински приятел.