След като първият танц свърши, Хю й се усмихна със задоволство. За негова изненада тя се пресегна и докосна устните му с показалеца си.
— Харесва ми, когато се усмихваш — каза. — Приличаш на момче.
Момчешкото излъчване не беше точно онова, към което се стремеше Хю. За момента обаче му стигаше тя да е доволна.
Танцуваха отново. Бяха добри партньори: макар Мейзи да бе ниска, Хю не бе много по-висок, освен това и двамата се носеха леко и грациозно. Той бе танцувал с десетки момичета, ако не и със стотици, но никога не се бе наслаждавал толкова на танца. Имаше чувството, че едва сега открива невероятно сладостното усещане да държиш някое момиче в обятията си, да се плъзгате и полюшвате в такт с музиката, да изпълнявате сложните стъпки в прекрасен синхрон.
— Уморена ли си? — попита я в края на танца.
— Съвсем определено не!
Танцуваха още веднъж.
На официалните балове, организирани във висшето общество, се считаше за проява на лош вкус да танцуваш повече от два пъти с едно и също момиче. Трябваше да я отведеш от дансинга и да предложиш да й донесеш чаша шампанско или шербет. Хю винаги се бе дразнил от подобни правила и ограничения, затова сега се чувстваше чудесно, анонимен сред тълпата забавляващи се и танцуващи хора.
Останаха на дансинга чак до полунощ, когато музиката спря.
Двойките напуснаха танцувалната площадка и поеха по алеите на Градините. Хю забеляза, че много от мъжете продължават да прегръщат партньорките си, макар че вече не танцуваха. Затова, макар да изпитваше известно безпокойство, той направи същото. Мейзи като че ли нямаше нищо против.
Веселието ставаше все по-неконтролируемо. От време на време край пътеките се мяркаха неголеми къщички, прилични на ложите в операта, където хората сядаха да вечерят и междувременно наблюдаваха преминаващото множество. Част от тези „ложи“ бяха наети от групички студенти, които вече се бяха напили. Те на шега бутнаха цилиндъра от главата на един мъж, който вървеше пред Хю, а пък самият Хю трябваше рязко да се наведе, за да избегне хвърчащото към него парче хляб. Придърпа Мейзи по-близо до себе си, за да я предпази. За негово удоволствие, тя обви ръка около кръста му и също го притисна към себе си.
От основната алея се отклоняваха безброй пътечки, които водеха към малки горички, беседки и затулени кътчета. Хю виждаше множество двойки, седнали по пейките, но силуетите им бяха неясни и не можеше да е сигурен дали се прегръщат или само седят един до друг. Сепна се, когато двойката пред тях спря и страстно се целуна по средата на пътеката. Преведе Мейзи покрай тях; чувстваше се неловко, докато ги заобикаляха. След малко обаче се отърси от смущението си и започна да изпитва възбуда. Няколко минути по-късно минаха край друга прегърната двойка. Хю улови погледа на Мейзи и тя му се усмихна. Той бе убеден, че го окуражава, обаче не успя да събере смелост и да я целуне просто ей така.
В Градините бе станало още по-шумно и нещата загрубяваха. Наложи им се да се отклонят, за да заобиколят отдалече схватката между шест или седем млади мъже, които крещяха пиянски, размахваха юмруци и се събаряха на земята. Хю забеляза известен брой жени, които вървяха сами и се зачуди дали са проститутки. В атмосферата имаше нещо заплашително и той почувства, че трябва да предпази Мейзи.
А после се появи тълпа от трийсет или дори четирийсет млади мъже, които се втурнаха срещу хората, събаряха шапките от главите им, блъскаха жените настрана, а мъжете — на земята. Нямаше как да им се изплъзне човек: те вървяха не само по пътеката, но и през поляните от двете й страни. Хю реагира бързо. Застана пред Мейзи, с гръб към приближаващата се опасност, после свали шапката си и силно прегърна момичето с две ръце. Тълпата пияни младежи ги връхлетя и подмина. Някой силно блъсна Хю с лакът по гърба и той се олюля, но успя да остане изправен. Все така не изпускаше Мейзи от прегръдката си. От едната му страна някакво момиче бе съборено на земята, а от другата млад мъж получи юмрук в лицето. После хулиганите се изгубиха.
Хю отпусна леко ръце и погледна към Мейзи. Тя вдигна очите си, в които се четеше очакване. Хю се наведе колебливо и я целуна. Устните й бяха възхитително меки и подвижни. Той затвори очи. Чакал бе години за това: тази целувка бе първата в живота му. И бе прекрасна, също като в мечтите му. Вдъхна дълбоко уханието й. Устните й нежно се движеха, допрени в неговите. Той не искаше никога да спират.