Тя се отдръпна първа. Изгледа го строго, после силно го прегърна и притегли тялото му към себе си.
— Можеш да провалиш всичките ми планове — тихо промълви.
Хю не бе сигурен какво иска да каже.
Погледна встрани и съзря едно уединено кътче със свободна пейка. Събра всичкия си кураж и попита:
— Искаш ли да седнем?
— Добре.
Проправиха си път в тъмното и се настаниха на дървената пейка. Хю отново целуна Мейзи.
Този път се чувстваше съвсем малко по-уверен. Обви с ръка раменете й и я придърпа към тялото си, а с другата си ръка повдигна брадичката й. А после я целуна много по-страстно от преди, като притискаше силно устните си към нейните. Тя му отвърна със страст, изви тялото си и гърдите й се притиснаха в него. Хю се изненада от готовността й, макар в действителност да не знаеше причина, поради която момичетата да не харесват целуването толкова, колкото и мъжете. Охотата й направи изживяването двойно по-възбуждащо.
Погали бузата и врата й, после ръката му легна върху рамото й. Искаше му се да докосне гърдите й, но се страхуваше, че ще се обиди, затова се поколеба. Тя притисна устни към ухото му и едновременно го целуна и му прошепна:
— Можеш да ги докоснеш.
Стресна се от способността й да чете мислите му, но поканата й го възбуди дотолкова, че почти не успяваше да се сдържа — не само защото проявяваше желание, но и защото бе споделила желанието си на глас. „Можеш да ги докоснеш.“ Възглавничките на пръстите му се спуснаха по рамото й, минаха ключицата, достигнаха гърдите й и той докосна извивките им, които се подаваха над ръба на деколтето. Кожата й бе нежна и топла. Не беше сигурен какво да стори след това. Дали да се опита да бръкне под плата?
Мейзи даде отговор на незададения му въпрос. Хвана ръката му и я притисна към роклята си, точно под деколтето.
— Стисни ги, но лекичко — прошепна.
Той го направи. Откри, че не са като мускули или като капачка на коляно, ами по-податливи — с изключение на твърдите зърна. Ръката му се прехвърляше от едната върху другата, галеше ги и ги притискаше. Дъхът на Мейзи изгаряше врата му. Хю имаше чувството, че може да прави това цяла нощ, обаче спря и отново я целуна по устните. Този път тя отвърна на целувката му за кратко, а после се отдръпна. Целуна го и се дръпна назад, а после пак и пак — и това бе дори по-вълнуващо. Той осъзна, че има много начини да се целуваш.
Изведнъж тя застина.
— Слушай! — подкани го.
Хю бе долавял, макар и не особено ясно, че шумотевицата и хаосът в Градините се усилват. Сега вече се чуваха трясъци и викове. Хвърли поглед към алеята и забеляза, че всички се разбягват в различни посоки.
— Сигурно има сбиване — предположи.
После обаче чу полицейска свирка.
— Проклятие! — изруга. — Сега ще стане лошо.
— Най-добре ще е да се махаме — предложи Мейзи.
— Хайде да се промъкне до входа откъм „Кингс роуд“ и да видим дали можем да си хванем файтон.
— Хубаво.
Той се забави още малко, не искаше да си тръгват.
— Още една целувка.
— Да…
Целуна я отново, а тя силно го прегърна.
— Хю — каза му, — радвам се, че те срещнах.
Хю си помисли, че това е най-хубавото нещо, което някой някога му е казвал.
Върнаха се обратно на пътеката и забързано се отправиха на север. Миг по-късно ги застигнаха двама гонещи се младежи. Първият се сблъска с Хю, който полетя към земята. Когато успя да се изправи, залитайки, те вече бяха изчезнали.
Мейзи загрижено се обърна към него.
— Добре ли си?
Той се отупа и вдигна от земята шапката си.
— Нямам поражения — отвърна, — но не бих искал да ти се случи същото. Хайде да минем през полянките — от там може би ще е по-безопасно.
В мига, в който напуснаха пътеката, газените фенери угаснаха.
Продължиха напред, обгърнати от мрак. В момента отвсякъде долитаха мъжки викове и женски писъци, прекъсвани от време на време от пронизителните полицейски свирки. На Хю внезапно му хрумна, че могат да го арестуват. Ако това се случеше, всички щяха да разберат с какво се е занимавал тук. Огъста щеше да заяви, че е прекалено разпуснат и не може да му се повери отговорен пост в банката. Простена. После обаче си спомни усещането, докато бе докосвал гърдите на Мейзи и реши, че не му пука какво може да каже Огъста.
Избягваха пътеките и откритите пространства. Внимателно избираха пътя си между дървета и храсталаци. Хю знаеше, че от речния бряг теренът започва леко да се издига. Следователно, щом се изкачваха, значи вървяха в правилната посока.