Почти веднага разговорите в цялата стая се възобновиха; всички се отпуснаха.
Мики все още бе ужасен от перспективата някой да обърне още карти и да установи, че под пиката има четири четворки спатия.
Виконт Монтан заяви:
— Смятам, че това урежда въпроса. Освен това ви поднасям извиненията си, ако случката по някакъв начин е засегнала доверието в думите ви.
— Благодаря ви за тези думи — отвърна Мики.
Всички погледнаха към Тонио. Той се изправи с разкривено лице.
— Вървете всички по дяволите тогава! — възкликна и излезе.
Мики смете картите от масата и ги прибра. Сега никой нямаше да научи истината.
Дланите му бяха влажни от пот. Избърса ги скришом в панталоните си.
— Извинявам се заради поведението на съотечественика си — произнесе. — Наистина мразя хора, които не могат да играят карти по подобаващ за един джентълмен начин!
IV
В ранните сутрешни часове Мейзи и Хю вървяха на север през новите и все още неуредени предградия Фулъм и Саут Кенсингтън. Нощта ставаше все по-топла, а звездите изчезнаха. Двамата се държаха за ръце, макар че дланите им бяха влажни заради жегата. Мейзи бе объркана, но щастлива.
Тази вечер се бе случило нещо странно. Тя не го разбираше, но то й допадаше. В миналото, когато някой мъж я целуваше и докосваше гърдите й, го бе възприемала като част от сделката — така им се отплащаше за онова, което искаше от тях. Тази вечер обаче бе различно. Тя имаше желание Хю да я докосва — а пък той бе твърде учтив, за да стори каквото и да било, ако не го помолеше!
Всичко бе започнало, докато танцуваха. До онзи момент не бе наясно, че вечерта ще е много по-различна от предишните, които бе прекарала с други млади мъже от висшата класа. Хю бе по-чаровен от повечето от тях, освен това изгледаше добре с белия си елек и копринената вратовръзка, но пак бе просто едно симпатично момче. След това обаче, на дансинга, започна да си мисли колко приятно би било да го целуне. Това усещане се бе засилило, докато се разхождаха из Градините след танците и забелязваха всички онези ухажващи се двойки. Колебанието му бе очарователно. Другите мъже смятаха вечерята и разговора за нещо като досадно задължение, предхождащо основното събитие за вечерта. Те едва изчакваха да им се отдаде възможност да я отведат в някое затулено и тъмно кътче, където веднага започваха да я опипват. Хю обаче бе стеснителен.
В много други отношения изобщо не бе срамежлив. По време на хаоса в Градините и последвалия сблъсък с полицията бе проявил безстрашие и хладнокръвие. От мига, в който го блъснаха на земята, се грижеше единствено на нея да не й се случи същото. У Хю имаше много повече, отколкото у обикновените градски младежи, които търсеха само удоволствие.
Когато най-после бе успяла да му покаже, че иска да я целуне, изживяването бе прекрасно. По нищо не напомняше на предишните й целувки. Същевременно той не бе нито умел, нито обигран. Тъкмо обратното — оказа се, че е наивен и несигурен. Защо тогава толкова й бе харесало? И защо внезапно бе закопняла да почувства ръцете му върху гърдите си?
Тези въпроси не я измъчваха, просто беше любопитна. Доволна бе, че върви в мрака през Лондон заедно с Хю. От време на време усещаше капки дъжд, но порой не се разрази, независимо от заплашителните гръмотевици по-рано вечерта. Започна да си мисли, че би било хубаво, ако скоро я целуне отново.
Стигнаха „Кенсингтън Гор“ и свиха вдясно, покрай южната част на парка. Насочиха се към центъра на града, където живееше Мейзи. Хю спря пред една грамадна къща, чиято фасада бе осветена от два газени фенера.
— Това е домът на леля ми Огъста — обясни той. — Тук живея.
Тя обгърна кръста му с ръка и се вгледа в постройката. Чудеше се какво ли е усещането да живееш в такава грамадна къща. Трудно й бе да си представи какво правят собствениците с толкова много стаи. В крайна сметка, човек се нуждаеше само от място за спане и помещение, в което да готви — може би и от още една стая, в която да забавлява гостите си, но това си беше лукс. Нямаше никакъв смисъл да разполагаш с две кухни и две всекидневни: не бе възможно да си и в двете едновременно. Тази мисъл й припомни факта, че тя и Хю живееха на различни „острови“ в обществото, разделени от океан от пари и привилегии. Това я притесняваше.
— Родена съм в едностайна колиба — сподели.
— Някъде на североизток ли?
— Не. В Русия.
— Наистина ли? „Мейзи Робинсън“ не звучи като руско име.