— Ела. Да идем в твоята стая и да обсъдим това.
Слязоха по стълбището и отидоха в неговата спалня. Веднага щом вратата се затвори зад гърбовете им, Джоузеф я грабна в прегръдките си и я целуна. Тя осъзна, че иска да се любят.
Това бе необичайно. Правеха любов веднъж или два пъти седмично, но винаги по нейна инициатива: тя отиваше в стаята му и в леглото му. Смяташе, че в съпружеските й задължения влиза да го задоволява, но обичаше да владее ситуацията, затова го възпираше да посещава стаята й. В началото на брака им бе по-трудно да го контролира. Той настояваше да я обладава, когато си реши и в продължение на известно време бе принудена да се съобразява с желанията му. Накрая обаче бе приел нейния начин. После пък имаше период, през който я бе притеснявал с наистина непристойни намеци — например, че трябва да правят любов на запалени лампи, че тя трябва да се покачи връз него и дори, че трябвало да му направи някакви отвратителни, невъобразими неща с устата си. Огъста обаче твърдо му бе отказвала, така че той отдавна бе спрял да изразява подобни идеи.
Сега обаче нарушаваше възприетия модел. Тя бе наясно с причината: възбудила го бе гледката на голото тяло на Мейзи, с онези стегнати млади гърди и храстчето тъмноруси косми. От тази мисъл в устата й загорча и тя го отблъсна.
Той като че ли се засегна. Огъста обаче искаше да се ядосва на Хю, а не на нея, затова го докосна по ръката в знак на помирение.
— По-късно — обеща. — После ще дойда при теб.
Той го прие.
— Лоша кръв има у Хю — отбеляза. — Наследил я е от брат ми.
— Не може повече да живее тук след случилото се — заяви Огъста с тон, който не оставяше място за спорове.
Джоузеф обаче нямаше намерение да оспорва тази точка.
— Не, определено не.
— Трябва да го уволниш от банката — продължи тя.
В погледа на Джоузеф проблесна упорство.
— Моля те да не правиш изявления за нещата, които трябва да се случват в банката.
— Джоузеф, той току-що ти нанесе непростимо оскърбление: доведе вкъщи една окаяна жена! — Използваше евфемизма за „проститутка“.
Джоузеф отиде при писалището си и седна.
— Знам какво направи. Просто те моля да не смесваш онова, което се случва у дома, с нещата, които стават в банката.
Тя реши да се оттегли за момента.
— Добре. Сигурна съм, че ти знаеш най-добре.
Винаги го обезоръжаваше, когато се „предадеше“ така неочаквано.
— Предполагам, че най-добре ще е да го уволня — каза той след малко. — Вероятно след това ще се върне при майка си във Фолкстън.
Огъста не бе толкова сигурна. Все още не бе завършила напълно стратегията си; мислеше в хода на действието.
— А с какво ще се препитава?
— Нямам представа.
Огъста осъзна, че е направила грешка. Хю щеше да бъде още по-опасен, ако се скиташе безработен и изпълнен с негодувание. Дейвид Мидълтън все още не го бе потърсил — възможно бе дори да не знае, че Хю е бил при водоема в онзи съдбоносен ден — но рано или късно щеше да го направи. Тя се разтревожи. Искаше й се е да е обмислила по-добре действията си, преди да предложи на съпруга си да уволни Хю. Ядоса се на самата себе си.
Дали можеше да накара Джоузеф отново да промени решението си?
Длъжна бе да опита.
— Може би прибързваме — промълви.
Той повдигна вежди, изненадан от тази неочаквана проява на снизходителност.
Огъста продължи:
— Е, ти нали все разправяш, че има страхотен потенциал като банкер. Може би няма да е много мъдро да се лишаваме от него.
Джоузеф започна да се дразни.
— Огъста, я реши какво точно искаш!
Тя седна на едно ниско столче близо до бюрото му. Нарочно остави нощницата да се набере нагоре, после протегна крака. Краката й все още бяха хубави. Той се загледа в тях и изражението му омекна.
След като бе успяла да го разсее временно, тя започна да си блъска главата над проблема. Изведнъж получи вдъхновение.
— Изпрати го в чужбина — предложи.
— А?
Колкото повече обмисляше идеята си, толкова повече й допадаше. По този начин Дейвид Мидълтън нямаше да може да се добере до Хю, а същевременно Огъста щеше да запази влиянието си над него.
— В Далечния изток, или в Южна Америка — продължи тя, като все повече се запалваше. — Някъде, където лошото му поведение няма да се отразява директно върху къщата ми!
Джоузеф забрави за раздразнението си.