— Че кое момиче не би искало да се омъжи за него? Той е хубав и представителен, а и произлиза от чудесно семейство. Няма пари, но перспективите му са отлични.
Мейзи присви очи и отсече:
— Почти мога да повярвам, че искаш да се омъжа за него!
Огъста искаше да създаде именно това впечатление, но трябваше да стъпва предпазливо. Мейзи бе изпълнена с подозрения, а и изглеждаше твърде умна, за да се остави лесно да я заблудят.
— Хайде да не се отдаваме прекалено на фантазиите, Мейзи — каза сега. — Прости ми, че го казвам, но никоя жена от моята класа не би пожелала който и да било мъж от семейството й да сключи брак с жена, която стои толкова по-долу от него.
Мейзи не показа да се е засегнала.
— Може и да поиска — ако го мрази достатъчно.
Огъста се окуражи и продължи да я подвежда:
— Но аз не мразя Хю! — заяви. — Откъде ти е хрумнала тази идея?
— От него. Той ми каза, че се държиш с него като с беден роднина и се грижиш и всички останали да постъпват така.
— Колко неблагодарни могат да бъдат хората! Но защо ми е да му съсипвам кариерата?
— Защото превъзхожда тоя задник, сина ти Едуард.
Огъста бе обхваната от силна ярост. Мейзи отново се бе озовала опасно близо до истината. Вярно бе, че на Едуард му липсваше долното лукавство и низката изобретателност на Хю, но Едуард бе един чудесен, приятен млад мъж, за разлика от зле възпитания Хю.
— Най-добре ще е да се въздържаш от споменаване на сина ми — предупреди тихо.
Мейзи се усмихна.
— Май улучих болно място, а? — Веднага обаче пак стана мрачна и сериозна. — Значи, това е играта ти. Е, аз няма да я играя!
— Какво имаш предвид? — попита Огъста.
Изведнъж очите на Мейзи се напълниха със сълзи.
— Харесвам Хю твърде много, за да го съсипя.
Огъста се изненада приятно от силата на страстта й. Нещата се нареждаха идеално, независимо от лошото начало.
— И какво ще правиш? — попита.
Мейзи с огромно усилие се сдържаше да не заплаче.
— Повече няма да се виждам с него. Ти може пак да успееш да го унищожиш, но няма да е с моята помощ.
— Възможно е да тръгне да те търси.
— Ще изчезна. Той не знае къде живея. Ще отбягвам местата, където би могъл да ме потърси.
„Планът е добър“, помисли си Огъста. „Трябва да го спазваш за съвсем кратко време, а след това Хю ще отиде в чужбина и няма да се върне в продължение на години, а може би и никога.“ Но на глас не каза нищо. Отвела бе Мейзи до очевидното заключение и нямаше нужда да помага повече.
Мейзи обърса лице с ръкава си.
— Най-добре ще е да тръгвам, преди да се е върнал с доктора. — Изправи се. — Благодаря за роклята, госпожо Мъртън.
Икономката й отвори вратата.
— Ще те изпратя.
— Нека този път да минем по задното стълбище — помоли Мейзи. — Не искам… — Спря за миг, преглътна мъчително и добави почти шепнешком: — Не искам пак да видя Хю.
След тези думи излезе.
Госпожа Мъртън я последва и затвори вратата.
Огъста си пое дълбоко въздух и издиша. Беше успяла! Спряла бе кариерата на Хю, обезвредила бе Мейзи Робинсън и бе избегнала заплахата от страна на Дейвид Мидълтън — всичко, само за една нощ! Мейзи се бе оказала страховит противник, но в крайна сметка излезе прекалено емоционална.
Огъста се наслади на триумфа си в продължение на няколко минути, след което отиде в стаята на Едуард.
Той седеше на леглото си и пиеше бренди на малки глътки. Носът му бе посинял и край него имаше засъхнала кръв, а пък Едуард, изглежда, бе обзет от самосъжаление.
— Бедното ми момче — промълви Огъста.
Отиде до нощното му шкафче, навлажни края на една кърпа, после седна на ръба на леглото и изтри кръвта над горната му устна. Синът й трепна.
— Съжалявам — извини му се тя.
Той й се усмихна.
— Всичко е наред, майко — каза. — Продължавай, моля те. Много ме облекчава.
Докато го почистваше, влезе доктор Хъмболд, следван по петите от Хю.
— Да не би да си се бил, млади момко? — жизнерадостно запита докторът.
Огъста мигновено възрази:
— Определено не е! — сряза го ядосано. — Беше нападнат.
С няколко думи Хъмболд бе сразен.
— Разбира се, разбира се — измърмори той.
Хю се намеси:
— Къде е Мейзи?
Огъста не искаше да разговарят за Мейзи пред доктора. Изправи се и изведе Хю от стаята.