— Разкажи ми пак за Америка — помоли момиченцето.
— Америка е толкова далеч, че сутрин на слънцето му трябват четири часа, за да се добере до там.
— Хората там цялата сутрин в леглото ли прекарват?
— Да. Стават към обяд и тогава закусват.
Сестра му звънко се разсмя.
— Значи са мързеливи!
— Не наистина. Разбираш ли, там не се стъмва преди полунощ, затова те трябва да работят през цялата вечер.
— И после си лягат късно! Аз обичам да си лягам късно. И Америка ми харесва. Защо не можем да дойдем с теб?
— Иска ми се да бе възможно, Доти. — Хю наистина копнееше за това.
В продължение на години нямаше да види сестричката си. Тя щеше много да се е променила, когато той се завърне. Вече щеше да разбира какво представляват часовите пояси.
Септемврийският дъжд барабанеше по прозорците, а долу в залива вятърът разгневено люшкаше вълните, но тук в камината гореше весел огън, а на пода пред нея имаше мек килим. Хю прибра няколко книги: „Съвременни методи на търговията“, „Успешният търговски чиновник“, „Богатството на народите“, „Робинзон Крузо“. По-възрастните чиновници в банка „Пиластър“ се отнасяха с презрение към онова, което наричаха „книжни познания“. Те често твърдяха, че най-добрият учител е опитът — обаче грешаха. Хю бе успял да разбере как функционират различните отдели много по-бързо, именно защото бе изучил първо теорията.
Отиваше в Америка по време на криза. В началото на 70-те години на осемнайсети век няколко банки бяха отпуснали големи заеми срещу обезпечение със спекулативни акции на железопътни компании. И когато изграждането на железниците се сблъска със сериозни затруднения в средата на 1873 г., тези банки започнаха да проявяват признаци на нестабилност. Преди няколко дни „Джей Кук енд Ко“, банката посредник на американското правителство, беше банкрутирала. Повлече със себе си и „Първа Вашингтонска национална банка“ — новините стигнаха до Лондон още същия ден, благодарение на трансатлантическия телеграфен кабел. В момента пет нюйоркски банки бяха преустановили дейността си, включително „Обединена тръстова компания“ (една много голяма банка), както и отдавна установената и солидна „Занаятчийска банкова асоциация“. Фондовата борса бе затворена. Много компании щяха да фалират, хиляди хора щяха да останат без работа, бизнесът щеше да пострада, а банка „Пиластър“ щеше да действа много по-предпазливо и с по-малки мащаби в Америка — поради тази причина на Хю щеше да му е по-трудно да направи нещо, с което да си заслужи признание.
До момента кризата се бе отразила сравнително слабо в Лондон. Лихвените нива се бяха покачили с един пункт — на четири процента — и една малка лондонска банка с тесни връзки с Америка бе фалирала, но паника нямаше. Независимо от това, старият Сет настояваше, че предстоят проблеми. Сега той бе много слаб. Преместил се бе в дома на Огъста и през повечето време лежеше, но същевременно упорито отказваше да се оттегли, докато не е превел „Пиластър“ през бурята.
Хю започна да сгъва дрехите си. От банката му бяха дали пари за два нови костюма; подозираше, че майка му е убедила дядо му да разпореди отпускането на необходимата сума. Старият Сет бе точно толкова стиснат, колкото и останалите от семейството, но бе привързан към майката на Хю. Всъщност, през всичките тези години тя преживяваше благодарение на малката издръжка, която й отпускаше Сет.
Майка му също така бе настояла да му позволят да остане няколко седмици преди отпътуването си, за да има повече време да се подготви и да се сбогува. Тя почти не го бе виждала, откакто започна работа в банката — Хю не можеше да си позволява твърде често да пътува с влака до Фолкстън — а пък искаше да прекара известно време с него, преди да е напуснал страната. По-голямата част от август прекараха тук, край морето, а пък Огъста и семейството й отидоха на почивка в Шотландия. Сега ваканцията бе свършила, дошло бе време да замине и Хю се сбогуваше с майка си.
Точно си помисли за нея — и тя влезе в стаята. Вдовица бе от почти осем години, но все още се обличаше в черно. Изглежда, нямаше желание да се омъжи отново, макар че лесно би могла да го стори, тъй като бе още красива с ведрите си сиви очи и гъстата руса коса.
Той знаеше колко тъгува, задето нямаше да го види в продължение на години. Тя обаче не бе споменала нищо за мъката си; напротив, споделяше въодушевлението и трепетите му пред предизвикателствата на онази нова страна.