— Господин Хю! — възкликна той, като същевременно разтърсваше енергично ръката му. — За постоянно ли се връщате?
— Така се надявам. Как е госпожа Мълбъри?
— Много добре, благодаря ви.
— Предайте й моите поздрави. Ами трите ви дечица?
— Сега са пет. Всичките са в чудесно здраве, благодаря на Бога!
На Хю му хрумна идеята, че главният чиновник може би знае отговора на един въпрос, който го вълнуваше.
— Мълбъри, вие тук ли бяхте, когато господин Джоузеф бе избран за партньор?
— По онова време тъкмо бях станал младши чиновник. През юни ще станат двайсет и пет години оттогава.
— В такъв случай господин Джоузеф трябва да е бил на…
— Двайсет и девет.
— Благодаря ви.
Хю се качи в стаята на партньорите, почука на вратата и влезе. И четиримата партньори бяха вътре: чичо Джоузеф, седнал на бюрото за старшия партньор (изглеждаше по-възрастен, по-плешив и повече приличаше на стария Сет); съпругът на леля Маделин, майор Хартшорн, който четеше „Таймс“ на топло край огъня (носът му бе станал съвсем червен, сякаш за да подхожда по цвят на белега на челото му); чичо Самюъл, както винаги — прекрасно облечен (носеше тъмносив двуреден фрак, а под него перленосив елек), който се мръщеше над някакъв договор; и накрая най-младият партньор, Младия Уилям (сега на трийсет и една години), който седеше на бюрото си и записваше нещо в един тефтер.
Самюъл първи поздрави Хю.
— Скъпо мое момче! — обърна се към него той, стана и разтърси ръката му. — Колко добре изглеждаш!
Хю стисна ръцете на всички и прие подадената му чаша шери. Разгледа портретите на предишните старши партньори, закачени на стените.
— Преди шест години в тази стая продадох на сър Джон Камъл облигации на руското правителство на стойност сто хиляди лири — припомни си той.
— Така е — отбеляза Самюъл.
— Комисионата на „Пиластър“ от тази продажба, при пет процента, все още се равнява на сума, по-голяма от онази, която съм получил за всичките осем години, откакто работя в банката — произнесе Хю с усмивка.
— Надявам се, че не си дошъл да молиш за увеличение на заплатата — докачливо подметна Джоузеф. — Твоята заплата и в момента е най-високата в цялата фирма.
— С изключение на тези на партньорите — заяви Хю.
— Естествено! — избухна Джоузеф.
Хю осъзна, че е поставил лошо начало. „Твърде нетърпелив си, както винаги“, каза си. „Намали малко скоростта!“
— Не говоря за повишение — обясни. — Но пък имам едно предложение към партньорите.
Самюъл подхвърли:
— Най-добре да седнеш и да ни разправиш за него.
Хю остави чашата, от която изобщо не бе отпил, и се постара да събере мислите си. Отчаяно искаше да се съгласят с предложението му. То бе едновременно връхната точка на досегашната му кариера и доказателството за победата му над злополучието. С един удар щеше да донесе на банката повече работа и сделки, отколкото голяма част от партньори привличаха за цяла година. И ако приемеха, щяха да имат известно задължение към него, да са принудени да го направят партньор.
— Бостън вече не е финансовият център на Съединените щати — започна той. — Сега това е Ню Йорк. Наистина трябва да си преместим офиса. Само че има една пречка. При голяма част от сделките, които сключвах през последните шест години, работих заедно с „Мадлър и Бел“ от Ню Йорк. Може да се каже, че Сидни Мадлър ме взе под крилото си, когато бях напълно неопитен. А ако се преместим в Ню Йорк, ще им станем конкуренти.
— Няма нищо лошо в конкуренцията, където е уместно, разбира се — заяви Хартшорн. Той рядко допринасяше с нещо наистина стойностно към разговора, но вместо да си замълчи, редовно казваше някаква очевидна истина, сякаш е изключително важен постулат.
— Може и така да е. Аз обаче имам по-добра идея. Защо да не слеем северноамериканския си клон с „Мадлър и Бел“?
— Да ги слеем ли? — запита Хартшорн. — Какво имаш предвид?
— Да създадем съвместно предприятие. Ще го наречем „Мадлър, Бел и Пиластър“. Ще има клонове в Ню Йорк и Бостън.
— А как ще действа?
— Новата финансова къща ще се занимава с финансирането на всички вносно-износни сделки, които досега са били предмет на двете банки поотделно, а печалбите ще се делят. „Пиластър“ ще има възможност да участва във всички нови емисии на акции и облигации, които издава „Мадлър и Бел“. Аз ще движа работата от Лондон.