Накрая екскурзията свърши, седнаха в креслата на верандата.
Помощникът (така бе представен Андрей, и Саша съобрази, че Карина има набито око) донесе ледено боржоми, високи кристални чаши, отвори и напълни кристала с благодатното щипещо носа газирано питие. Чудо, възторг! Турецки не сдържаше емоциите си, това пък караше Бай да изпада във възторг: знае ли човек, може пък да се размине…
Но дойде моментът, когато — искаш или не — трябва да преминеш към същността на нещата: кой дявол те е довеял тук? Въпросът прозвуча много по-меко и тактично, но дори облечен в най-доброжелателна форма, сякаш върна Саша на земята и от възторжен почитател го превърна в тъпичък чиновник.
— Та ето какво… — той протакаше началото, защото не знаеше как да зададе по-ловко лошите си въпроси, толкова неуместни след всичко показано току-що.
Бог му е свидетел, че Бай щеше да му помогне с желание, за да опрости обстановката, стига да знаеше за какво ще стане дума…
Турецки най-напред специално подчерта няколко пъти, че е дошъл просто така, непротоколно, прави почти частно посещение. Едва тогава май намери вярната интонация. Най-напред се поинтересува в какви отношения е домакинът с някой си Богданов. Турецки дори за по-сигурно погледна в бележника си — да не сгреши фамилията.
Бай веднага каза, че ще отговори с удоволствие, но иска да знае в каква връзка го питат.
Турецки си придаде достатъчно важен вид, съобщи, че въпросът е възникнал във връзка с предполагаемо престъпление, а според следствието може да е замесен Богданов. Бай така ококори очи, че и глупак щеше да му повярва. „Повярва“ и Турецки. Най-напред призна, че разговорът е поверителен, сетне изложи версията за покушение с цел убийство — при тези думи Бай като че ли застана нащрек — и Богданов е заподозрян в извършването му. Паралелно с това се разследва и отвличането на заложничка, която е дъщеря на Константиниди, едновременно състояща в брачни отношения със споменатия Богданов. Следствието сигурно щеше да разполага със съвсем други факти, ако въпросният бе налице. Но той отсъства и следствието не разполага с никакви данни за местонахождението му. Такива ми ти работи! Да ви е сладко…
След края на речта си се втренчи с интерес в събеседника си. Но той не разбираше или се правеше, че не разбира какво искат от него тия „умни“ следователи?
Тогава Турецки „се разкри“ напълно. Допускайки, че не открива голяма тайна, следователят съобщи, че още в четвъртък, тоест в деня на покушението — Саша съзнателно не каза „убийството“ — Константиниди е съобщил в МУР за изнудването. Оттам започват да следят Богданов, тоест зетя, когото тъстът подозира, че има връзка с рекетьорите. И стигат до вилата на Бай, а и до ред други известни на следствието места. После — Турецки отегчено се изкашля и се почеса зад ухото — следата се изгубва. И Саша отново се взря любопитно във Виталий Александрович.
— Аа… — сети се най-накрая Бай. — Ето каква била работата! Аз пък си помислих кой знае какво… Разбирам. Какво пък, както се казва — танто за танто: вие на мене, а аз — моля да отбележите, — аз с удоволствие на вас. Ако искате, ще го повторя за протокола, както се изразявате вие. Ето какво…
И той заразказва как сутринта му се обадил Георгий Георгиевич, разказал му за нещастието си и понеже помни интереса му към редица картини от неговата колекция, му предложил да ги купи. На това място Виталий Александрович се усмихна открито — само за… един милион долара. Турецки хлъцна. Но Бай разбирал състоянието на стареца — когато е на тясно, човек ще продаде не само красотата, но ще заложи душата си за спасението на рожбата си, затова обещал веднага да събере необходимите пари.
Какво да се прави!… — Той размаха ръце. — Вадим дойде тъкмо по тази причина, да докара платната. Едуард Мане и два Сезана. Френски художници, затова са скъпи. Впрочем Александър Борисович ги видя и сигурно е обърнал внимание на качеството? О, да! — солидно поклати глава Турецки. Работата е, че не видя нито Мане, нито Сезаните, Виталий Александрович просто беше забравил. В края на краищата и умен човек може да сгреши някой път.