— У дома съм, всичко е наред. Подробностите в писмена форма. Главорезите не бяха разпознати.
— Разбрах — рече спокойно Меркулов. — Браво. Почивай.
И затвори телефона. И него си го бива.
Грязнов бе по-многословен. Като изслуша малко по-подробния доклад на приятеля си, каза, че информацията е интересна и трябва да поразсъждава.
— Давай — предложи Турецки. — Нощта е пред теб. Гостите не ви ли омръзнаха?
Въпросът бе твърде прозрачен. Дори Грязнов на мига схвана смисъла.
— Колебаеш ли се?
— Как да ти кажа?
— Замина си още през деня.
— Доволна, надявам се?
— Ти как мислиш?
— Жената, мой човек, е загадка. Особено красивата.
— Къде го прочете?
— Сам го измислих, сам! — засмя се Саша.
— Тогава сме квит. Запиши си някъде: девет-две-едно-седемдесет и пет — седемнайсет. Може да ти потрябва.
— Благодаря, ти си истински приятел, както би казал Константин Дмитриевич Меркулов.
— Няма нужда да благодариш. Лека нощ.
— Чакай! Обажда ли се за мадам?
— Преместили са я, вече може да говори. Но там редът е такъв, че ще бъда в отделението точно в десет.
— Тогава лека нощ на теб и на Нина Галактионовна. И дълбоката ми благодарност.
Саша продължи да се изтяга на дивана, събу си обувките и панталона. Ризата отдавна бе закачена на облегалката на стола. Трябва да я хвърли в коша с мръсното бельо — яката й е сива от мръсотия. Все не му стигат ризите!…
Доизпи и втората бира и пак отиде до телефона. Докато се излежаваше и безгрижно се опитваше да следи някаква боза по телевизията, изведнъж съвсем ясно, буквално осезателно видя до себе си великолепното тяло на Карина. Ето, вече го удари хормонът… Най-напред му хрумна: а защо не? И веднага дойде изтрезняването: трябва веднага да позвъни.
Но не набра номера на Карина, която в този момент сигурно хипнотизираше телефонния апарат, а на дежурния в московската криминална. Турецки се представи официално, беше сигурен, че и дежурният го познава. Попита има ли нещо по делото на Ованесов. Дежурният веднага разбра за какво става дума:
— Веднага се обадете на Романова.
Ето на! А ние мислим за хормони…
Шура бе по-кратка от всеки друг път:
— Саша, днес през деня от краснопресненския арест е избягал Погосов. Обстоятелствата се изясняват. Не знам с коя част на тялото си мислят! Да ги… всичките! Добре, почивай. Утре ще си късаме нервите…
Сърцето на Турецки се сви тревожно. Наистина се започва… Какви могат да бъдат последиците? Ще започне грубо и бързо премахване на свидетелите… А защо Костя премълча? Мигар не знае? Или Шура го е съжалила и не му е казала? Едва ли… На мен го спести, разбра най-сетне Саша, затова бе така сдържан. Ах, че началник!
Но е изчезнал Погосов. Дясната ръка на Гурам. Ето у кого може да има неоткрити пари, оръжие и останали на свобода килъри.
Понеделник, 17 юли, сутринта
32.
Не беше весело това съвещание. Край дългата заседателна маса се бяха наредили всички основни действащи лица, които от петък участваха в разследването.
Меркулов извика в кабинета си двамата следователи Полунин от милицията и Зименков от прокуратурата, началника на отделение в МУР Кругликов, заместник-началника на областното управление за борба с организираната престъпност Емеляненко и, разбира се, Турецки и Грязнов. Тук бе и съдебният лекар Миронов, който, по неговите думи, има нови сериозни съображения след щателното изследване на трупа. Отдясно на Константин Дмитриевич седеше Романова. Такава сила, събрана на едно място, неволно внушаваше уважение. За съжаление нямаше зрители и затова никой не оцени интелектуалната мощ на тази група.
Меркулов започна точно оттам. Докладва, че въпреки почивните дни, а също и отделните издънки са успели за сравнително кратко време да освободят заложничката и да арестуват престъпната групировка на Ованесов. Особено похвали оперативността на полковник Емеляненко.
Съвсем справедливо, отбеляза на себе си Турецки, и като срещна погледа на Никита, едва забележимо му се усмихна.
С други думи, според Меркулов такава мощна бригада доказа, че може да работи бързо и резултатно. Но засега е свършена половината работа, тоест намерена е и е освободена заложничката. По този повод Меркулов би искал да изслуша мненията на присъстващите и конкретните им планове за по-нататъшните действия.