Турецки не взе да напомня, че тъкмо той обърна внимание на Полунин върху следите около гардероба. Сигурно е честен, но глуповат изпълнител, а не е любознателен изследовател, и въобще юрист без искра Божия.
Турецки имаше още един въпрос: какво става с Богданов? По принцип, Полунин получи от Романова задачата да изясни всичко около него. Това дори не бе заповед, а предложение — за всеки случай да се провери информацията за него на митницата в Шереметиево. И да се порови из авиокасите.
33
В ранната съботна утрин Полунин поел към летището като изряден служител, помнейки казаното. Влязъл в митницата, обяснил какво му трябва и седнал на посоченото му столче в ъгъла. Имало-нямало два часа, и пред него била митническата декларация на Вадим Борисович Богданов за полета му до Будапеща преди едно денонощие. Били написани датата, часът и номерът на полета. Полунин подаде на Турецки листче, откъснато от бележник.
— Кой митничар по-точно е дежурил този ден и е пускал пътниците? — попита Саша, като вече твърдо разчиташе на Полунинската изпълнителност.
— Започнах да проверявам — отговори Сергей Виталиевич. — Стигнах до Кузина. Но същия ден Светлана Илинична е почивала. Трябвало е да отиде на работа в неделя. Обадих се там вчера през деня. Кузина потвърди, че е дежурила на будапещенския полет, но каза, че не е подписвала декларацията на Богданов, сигурно е бил Пал Палич Дегтярьов. Така го нарече. — Полунин сякаш се смути от такова игриво име. — Но Дегтярьов почиваше тъкмо в неделя — там на митницата си имат свои правила — и ще бъде на работа днес. Така че проверката още не е завършена заради съвещанието. — Той разпери ръце.
— Много добре — отвърна Саша, — дайте телефона, аз ще се обадя лично. Ако не ви вземам хляба…
В отговор Полунин само се засмя.
— За бога. За вас е по-нужно.
Турецки слушаше с половин ухо доклада на Алексей Зименков за гибелта на престъпника Гарибян, всичко му беше известно. Интересуваше го само актът на патологоанатома. Причината за смъртта — черепна травма и множество вътрешни счупвания, има си хас — да се бухнеш по очи от седмия етаж… Но ето това, което особено много чакаше Саша: наличие на морфин в кръвта на Михаил Гарибян. Анализът на течността и съдържанието на пакетчетата, иззети при обиска на мерцедеса, сочат, че се е дрогирал, и то не от време на време. Колкото щеш следи от убождания. Значи и скокът му през прозореца е бил импулсивен, може би продиктуван от страха пред разправата с чичо Гурам.
После докладва майор Кругликов, началник на трето отделение на втори отдел на МУР.
Леонид Сергеевич, който се явяваше в две роли — на оперативен работник и експерт, — съобщи, че според него при обиска на жилището на покойния и отварянето на писалището е иззета примерно половината от предполагаемата колекция от произведения на изобразителното изкуство — живопис и графика. Стойността на намереното е толкова голяма, че не се налага да се съмняваме и в ценността на откраднатото. За съжаление липсата на пълен каталог, какъвто така и не се намери в обширната библиотека на Константиниди, лишава експертите от възможността да говорят конкретно за откраднатите картини. Пътищата сега са два. Първият, да се почака, когато Лариса Георгиевна окончателно оздравее и с нейна помощ отново да се направи най-щателен оглед на жилището. Не е изключено и тя да каже какви предмети и ценности точно са откраднати. Ако се съди по описа на предметите, приготвени от братята Гарибян за изнасяне, в нейното жилище практически няма истински шедьоври, както в дома на Константиниди. Ако Лариса Георгиевна поиска да помогне на следствието, нищо чудно дори да се намери по-голяма част от откраднатото. Ако не пожелае или каже, че не е знаела, или по-лошо — забравила е, тогава работата се проваля. За съжаление не бива да изключваме и възможността картините вече да са пренесени през митницата или покрай митницата и да си летят най-спокойно на запад или на изток, където на търговете на „Сотбис“ ги чакат частните колекции на нефтени и прочие магнати.
И вторият път, да се възползваме от предложението на Полунин и криминалистите от Научно-техническия отдел и прецизно да изследваме писалището на Константиниди с помощта на специална техника. Но по-добре да започнем от Лариса. Ситуацията, в която тя се намира, както се твърди, по вина на мъжа й, може да я накара да изплюе камъчето.
— Има и още един път, вярно, съмнителен — отново взе думата Турецки. — Като се основавам на моето посещение у Бай и достатъчно дългата ми беседа с него, смятам, че този галерист, както сам се нарича, познава добре колекцията на Константиниди. Мисля, че трябва да използваме някоя хитрост. Да го извикаме отначало в качеството на специалист? Самият той с желание ми показа колекцията си, даде ми известни разяснения, наистина като за пълен глупак, това са игри между нас двамата. Каза, че в четвъртък, тоест в деня на смъртта на Константиниди, както твърди съдебномедицинският експерт, е купил от стареца „картинки“ — моля, забележете! — на Едуард Мане и Сезан, само три броя. На обща стойност един милион долара. Аз — Саша докосна гърдите си с пръст — видях домашната изложба, но мога да твърдя, не забелязах на стените тези „картинки“. Слагам едно наум заради моята дилетантщина. Бай се смята за познавач на родната живопис от началото на века и на руския авангард. Защо са му импресионистите? Отговарям: изключително за продажба. А в колекцията на Константиниди, ако съдим по описа на Кругликов, живописта е предимно чуждестранна. Мисля си, защо тогава Бай се е лепнал за него? Може пък да са изчезнали платната на наши, родни живописци? Боя се, че по този въпрос всички ще трябва да поставим съвсем други акценти. Както забеляза Леонид Сергеевич, това не е изключено.